— Спрете! Какво свирите!
Музикантите млъкнаха и само тъпанът, който не бе чул заповедта, самотно избумтя няколко пъти.
— Свирете нещо друго! — каза Перо.
Те засвириха „Тъжна беше нашата раздяла“…
— Е, стига де! — скара се Калъча. — Карайте марш!
Музиката отново поде „Бдинци, лъвове-титани“.
Перо и Калъча, подпомогнати от Макензен, монтираха набързо микрофона на трибуната. Макензен изтича с жицата към едно дюкянче, мина през вратата, продължи по коридора, после слезе в мазето по някакви стълби и накрая в една приземна стая с прозорци в задния двор. Тази стаичка беше ниска, имаше само един стол, маса с грамофон и голямо усилвателно устройство. Перо също влезе и огледа всичко. Макензен зае мястото на пулта.
— Отвори прозореца! — заповяда му Перо. — Като свирна, пускай! Аз ще кажа: Едно-две-три по микрофона и значи — всичко е готово!
— Ясно, няма що да ме учиш! Колко съм се занимавал с тия рррработи…
Перо махна с ръка и си отиде. Макензен остана сам. По едно време чу шум. Видя на малкото прозорче Томи, който си беше проврял главата и дишаше с изплезен език. До главата на Томи се подаде и Фильо.
— Фильо! — извика Макензен.
— По-тихо… Вземи това!
Подаде му пакета, който носеше. След малко и той се пъхна през прозорчето.
Томи остана вън на пост. Макензен разопакова плочите и една по една ги разгледа.
— Екстра! Откъде ги намери? И аз имам няколко…
Но Фильо не го слушаше. Тръгна по протежение на жицата. Първо затвори външната врата на дюкяна с резе отвътре, после заключи всички вътрешни врати, като внимаваше да не прекъсне някъде жицата. Най-сетне се върна в стаичката при Макензен.
— Знаеш ли как се действа?
— Разбира се, репетирали сме го.
Той пусна едното копче, после другото. Една по една светнаха лампичките.
— Този бутон — продължаваше да обяснява Макензен — е за високоговорителите, а този е за грамофона. Този е за вътрешния високоговорител в стаята, този е за радиото, но нас не ни интересува…
Макензен извади от пазвата си парче хляб с две-три пръжки вътре и почна да яде.
— Дай и на мене — не се стърпя Фильо.
Макензен му отчупи половината.
— Пари отпуснаха ли ти още?
— Съвсем малко. Казаха — след това! Но тия ги пиши бегали…
— Да… — въздъхна Фильо. — Пиши ги бегали…
Томи излая. Макензен му подхвърли през прозорчето и неговия дял, който Томи излапа за секунди.
А на Житния пазар Перо и Калъча оглеждаха микрофона за последен път. Калъча носеше една маса, а Перо вода и чаша за оратора. След това двамата се заеха с микрофона. Долу бе тълпата, която издигаше лозунги за нов живот. Перо и Калъча се спогледаха. Калъча си сложи двата пръста в уста и така силно изсвири, че духовата музика спря като онемяла. Кандидатът Котѐ също трепна. Така можеше да изсвири само конекрадец. Перо направи успокоителни знаци на музикантите да продължат, но те съвсем погрешно го разбраха и се изтеглиха от трибуната, като напуснаха площада. Перо искаше да ги спре, но приятелят му посочи микрофона. С други думи — не е нужно… Калъча наново изсвири, тоя път още по-остро и пронизително. Котѐ си избърса с носна кърпичка челото.