— Аз на тия копелета ще им извия вратовете! Ще видят кой е Калъча!
И трябва да кажем, че заканата му не бе голословна, защото злобата му нямаше край.
(обратно)Денят на изборите протече, запълнен от сутринта до вечерта. Фильо изпълняваше поръченията на ремсовия клуб. Заведе една бабичка и двама дядовци до избирателната урна. Понеже ги води в две различни секции, видя в едната като застъпник на опозицията Перо, а в другата Калъча. Имаха посърнал и унил вид. Перо се направи, че не го забелязва, а Калъча го гледаше с откровена закана в очите. Фильо не можа да се сдържи и невинно го попита:
— Как върви демокрацията?
— Върви по дяволите! — изсъска Калъча, защото не смееше да викне.
Така Фильо цял ден се мота пред избирателните бюра. Особено неприятно му стана, когато бащата и майката на Еми, придружени от Еми, отидоха да гласуват. Майка й беше с кожено палто. Бащата имаше посърналия вид на цивилен. Еми остана отвън. Макензен се оттегли тихомълком нанякъде. Томи беше учтив и не забравяше кой се е отнесъл приятелски с него. Спомняше си много добре жеста на Еми, когато му даде кейк, и независимо че не го беше изял, беше запомнил благодетелката си, завъртя опашка и отиде при нея. Еми го погали по главата, после бръкна в малката си чантичка и му даде един бонбон. Чу се хрускане, като че се трошат кокали, и след миг бонбонът беше погълнат, а езикът на Томи вече се ветрееше навън, очите му фиксираха очаквателно Еми и опашката му се махаше като метла. Еми му даде втори бонбон, а после клекна и го прегърна през шията. Въобще се правеше, че не забелязва Фильо.
— Томи, мили Томи, Томчо мой добър… — му говореше тя, а на Фильо му се доплака. Искаше да е на мястото на Томи. Той не издържа и извика:
— Томи, иси!
Томи без особено желание се подчини.
— Куше, пес такъв! — и леко го ритна с крак.
Томи легна в краката на Фильо. Еми, без да го погледне, каза:
— Какво ви правеше кучето?…
— Нищо — каза Фильо. — Просто не трябва да забравя възпитанието си.
— А вие много ли сте възпитан?
— Мене не са ме възпитавали гувернантки! — отвърна Фильо. — Каквото съм добил в живота, сам съм го добил, а не като някои, дето получават всичко наготово!…
— За мене ли намеквате?
— Не е важно!
— Жалко, че някои хора забравят толкова бързо някои неща…
Фильо се обърна и погледна Еми.
— Какви неща?
— Някои неща, които са говорили, за искрено приятелство…
Очите на Еми се насълзиха. Фильо наведе глава и гледаше тъпо Томи, легнал в краката му. Еми отново клекна и погали главата на Томи.
— Аз не съм забравил нищо… — каза Фильо.
В това време излязоха майката и бащата на Еми.
— Еми, ела веднага! Махни се от кучето! Ще хванеш бълхи.
Еми стана и изтича при родителите си. Тримата тръгнаха.
Фильо гледаше след тях. Момичето беше с яркосини панделки на главата. Преди да свият по другата улица, тя се обърна и погледна Фильо. Сърцето му взе бързо да тупа.
— Оправихте ли се? — чу той гласа на Макензен.
— Аз не се продавам за 30 сребърника! — язвително му възрази Фильо.
— Е, айде де! Вие, комунистите, всичко месите като гювеч. Любовта си е любов, политиката политика, а сиренето с купон!…
Фильо нищо не отговори на тия Макензенови сентенции, които сигурно беше чул на пазара. Все пак нещо радостно нахлу в гърдите му и той се развесели много.
Още рано сутринта на другия ден по радиото обявиха първите резултати от изборите. Победата на Отечествения фронт беше съкрушителна. Но и без радиото положението беше ясно. Достатъчно бе да погледнеш сутринта Перо. Изглеждаше съвсем тих, услужлив и мек като пухена възглавница.
— Е, айде, Перо, честито! — му каза сутринта бай Тома.