— Ти остави туй — каза Апостол. — Кажи по-добре нещо за нивата. Наша ли е, или на Саръджа?
— Е, туй ще го кажа на судията — каза Джумалията и пак се подпря на кривака си.
По-настрана отведнъж избухна караница. Дядо Желю от Дели-Исуф и Стоян Чивгъна от Саръджа, зачервени, ококорени, бяха се запънали един срещу други като петли.
— Тук, тук минаваше синура! — викаше Чивгъна. Какво ще ми разпраяш ти мене. На калпака ми разправяй ти, аз не зная ли?
— Знаеш ти… Нищо не знаеш. Ти тогаз телци пасеше.
— Тъъъй ли… Телци съм пасял. Ти барем да имаше крави!
Делиисуфчени се засмяха гърлесто и високо, като че вятър разлюля някаква гора. В същото време насреща отвъд нивата издрънка каруца и спря. Един гражданин слезе и, с чанта под мишницата, бързо тръгна към насъбраните селяни.
— Съдията! Съдията! — извикаха някои. Селяните се умириха и ония, които седяха, станаха на крака.
Гороломов — той беше — вървеше направо през стърнището. Преди малко от една височина той видя селяните сред къра, научи от един случайно срещнат пътник за какво бяха се събрали и без да слуша Ивана, заповяда му да кара право нататък. „Не се ли намери някой умен човек да им каже две приказки и да ги помири — мислеше си той. — Ще се избият за нищо и никакво.“ В ума му вече се натъкмяваше речта, която щеше да произнесе, още по-ясно виждаше какво щеше Да стане по-сетне: развълнувани, придобрени, селяните е прегръщат като братя. Като разберат пък кой е и по какво ходи, десет-двайсет души още на часа, от благодарност, се застраховат. „Хубав случай, великолепен случай! — мислеше си Гороломов. — Ще имам и една прекрасна кореспонденция за «Фар».“
Гороломов влезе между селяните. Някой попохванаха калпаците си, някои нерешително промълвиха: „Добре дошел, г-н съдия!“ И други се приближаваха почтително, но Гороломов не поглеждаше никого и се озърташе, като че търсеше нещо. Той съзря наблизо една разпрегната каруца, отиде бързо към нея, качи се за голямо учудване на селяните и застана прав.
— Елате наблизо — каза той. — Кои са от Дели-Исуф? Нека застанат тук отляво. Които са от Саръджа, да застанат отдясно!
Селяните пристъпиха и се разделиха на две купчини. Делиисуфчени бяха пет-шест пъти повече.
— Вий всички от Дели-Исуф ли сте? — каза Гороломов. — Щом сте дошле толкоз много, разбирам колко сте прави.
Студен вятър облъхна делиисуфчени. Саръджани, обнадеждени, се позасмяха.
— И тъй… — започна Гороломов. — Вий, значи, не можахте да намерите някой начин, не можахте да намерите някое средство, да разрешите тая работа по между си, полюбовно, като братя. Искате съд? Искате адвокати? Искате вълци в овчи кожи? Миналото, значи, не ви е научило нищо. Жално! Много жално! Вина ги ще се намерят хора да си послужат с лъжа, с измама, с всички лоши работи, обаче народът трябва да победи с истина, с добро, с морално превъзходство! Само тогаз българският народ няма да остане излъган, както е оставал излъгван от петдесет години насам, както се лъжат овцете с празен чувал, за да отидат на баира. Уж — и тия като ония! Само тогава тая печална кинематография ще спре!
Селяните мълчеха като на молебен. На предната редица Къса Иван, дребничек, с бяла като сняг глава, с червени възпалени клепачи, гледаше Гороломов, без да мигне, и по всичко личеше, че прави отчаяни усилия да го разбере.
Гороломов продължи:
— Влезе ли една работа в чекмеджетата на чиновниците тя е изгубена. То е като вода без дъно. Такава е чиновническата работа. Защо? Защото липсва чиновнически стабилитет, най-напред. А какво става тогаз? Става туй, че бай Раню, като почувствува, че му е осигурен днескашния ден, започва да мисли за утрешния. И понеже опозицията е доста силна, за да хипнотизира и да обещава, чиновникът пита вече кои са евентуалните наследници. А вие търсите тая гънка в политическата конюнктура!
Стана тъй тихо, че, дето се казва, муха да бръмне, ще се чуе. Селяните гледаха в земята и мълчаха. Гороломов разбра, че е доста тъмен, и неочаквано попита:
— Коя е тая нива, за която се карате?
Най-после селяните усетиха здрава почва под краката си и се оживиха. Цяла гора от ръце се подигна, всички посочиха някъде надясно и в един глас извикаха: „Ей я хи, там! Оная нива!“