След малко те бяха при Бановската чешма. Тя беше на височината, единствена вън от селото. Тук, при тая чешма, беше хрумнала на Гороломов мисълта за езерото. Докато Иван поеше конете, той пи вода, после огледа чешмата и прочете надписа й: „Сладка вода пий, грешна душа мий.“ На тасчето, привързано с верижка, беше написано: „Направено съм, който е жаден, да пие с мене, който ме открадне, бог да го убие!“
— Ето как доброто се възнаграждава, а злото се клейми — помисли си Гороломов.
Той се обърна и погледна надолу към Баново. Селото беше от двете страни на продълговатата долина. Тая долина се простираше и вън от селото — — — — — –. Цялата долина приличаше на огромно корито за пране. На юг полето терасовидно се снишаваше така, че, ако това корито би се изпълнило с вода и би почнало да прелива — тогава полето би се оросявало и без канал.
— Не! От тая идея няма да се отклоня — помисли Гороломов, качи се на колата и тръгнаха.
Това беше в четвъртък. В неделя, първия неделен ден на месец юний, бяха изборите. С едно такси, което Пищялов и Ряпов му докараха от града, още рано сутринта Гороломов тръгна да наглежда как вървят изборите в разните секции. Измежду нивите таксито му оставяше синкав дим подире си. Взеха да се чуват глухи удари, викове. Таксито спря, Гороломов слезе. Тъй като наблизо се случи една могила, той се упъти натам.
На пръв поглед полето беше пусто. И само ниви гъсти, високи, поразклатени от вятърът и доста пожълтели. Пред жетва беше. Гороломов чу да пее чучулига — — — — и веднага чу удар на тъпан. И ето: голямо множество — — — идеше отсреща. Там беше тъпанът. И друг тъпан се чуваше…– — — Черна върволица от хора по височината. По другия път се виждаха само каруци — — като на сватба. В дясно пък, на чертата на хоризонта, имаше дол. Той слабо се забелязваше в нивите. Натам едно след друго бяха селата: — — Сараджа. От всяко село излизаше по едно множество избиратели, които отиваха да гласуват. Като се вгледа човек добре, виждат се знамена. — — — — — Ясно и гръмко се отеква из полето ударът на тъпан — — — — — — –.
Една колона се спуща към страната на Гороломов — — — — — Той можеше да я вижда. Знамето се развява напред, гръмва тъпан. Тая колона беше най-многобройна. Селяните съзряха друга колона и завикаха ура. Отсреща се чу: а-а-а! Пак задумкаха тъпаните — –. После пак ура. — и пак а-а-а! — отсреща — — — — —
Развълнуван от това, което виждаше, Гороломов се качи на таксито и замина.
Към обед той беше в Конак и сред селото на един мегдан съгледа Ряпов, който говореше с някого. Тихо, без шум, за да чуе разговора, който изглеждаше на караница, Гороломов се доближи с таксито.
— Това е насилие морално и физическо! — говореше Ряпов ниско, важен, с посинели арабски устни. — Всички тия факти аз ще ги изнеса подробно. Вие ще отговаряте, има устав, отговорност носите, хубаво да знаете!
Агитаторът (Гороломов не се съмняваше, че младият гражданин, с когото говореше Ряпов, е агитатор) се усмихна тъй, че между предните му зъби се видя една черна дупка, махна с ръка, в която държеше сноп зелени бюлетини, и си отиде.
— Какво има? — попита Гороломов.
— Здравей, другарю Гороломов — каза важно Ряпов. — Говорим с тоя лъжелиберал за късите рокли.
— Какви къси рокли?
— По модата шантеклер. За тайните стаички, както са ги направили тука. Направили ги от платнище, но дигнато над земята тъй, че като влезе някой да гласува, виждат му се краката до коленете чак. И какво става? Ако рече да тръгне натам, дето са бюлетините на опозицията (те знаят, кои блюлетини де са), викат му „шът!“ и той, разбира се, се връща.
— Как може? Това е скандал! — каза Гороломов.
— Ако пък избирателят — продължи Ряпов — въпреки това „шът!“ гласува за опозицията, турят му, като излезе, един кръст с тебешир и, като се отдалечи от изборното място, в някоя уличка го сгащят и му теглят един бой.
— Възмутително! Позор! — говореше Гороломов.
— Един човечец, като не се досеща, че краката му се виждат, събува си калеврата, изважда една оранжева бюлетинка и гласува. И нему турят кръст с тебешир и го съдират от бой.
— Гороломов извади бележника си и взе да пише оплаквателна телеграма.
След малко таксито запуши нагоре през нивите. След половин час беше в Кара-Пелит. Тук Гороломов намери Пищялов. Намери го пред кръчмата, която сега беше затворена, тъкмо когато наведен помпираше гумите на колелото си. Пищялов видя Гороломов, но го погледна отстрани и не го поздрави.
— Здравей, Пищялов! Здравей, друже!…
Пищялов се изправи, като държеше разперени изцапаните си ръце.