— Лежал под талаш цял ден. Гладен бил, а за страх, няма страх; знае, стара господарка и Вдовица идат на молитвено събрание, щом закусят, и стоят цял ден, а мене всеки знае, на съмване тръгна с добитъка, та няма търсят през деня и чак вечер разберат, че ме няма. И слуги няма разберат по-рано — те офейкат на разходка, щом стари господарки се махнат от къщи.
— Като мръкне, поел за река. Стигнал на две мили зад последна къща. Намислил какво правя. Ако бягам пеша, кучета настигнат; ако открадна лодка за отсрещен бряг, разберат, че лодка липсва и открият дирите. Чакам, рекох си, някой сал; той без диря.
— След малко гледа — откъм завой светлинка. Нагазвам във вода, хващам трупи и така, досред река, крия между други трупи, все навежда глава и плува някак, и все чака сал. Иде сал и аз — хоп! — за кърма. Тогава излезе облаци, стане тъмно и аз пак — хоп! — на дъски. Хора се събрали на среда, около фенер, а река придошла, тече бързо; дорде съмне, рекъл, стигам двайсет и пет мили надолу, скачам, дорде не развидели, плувам до брега и сляза в Илиноис.
— Ама не ми вървяло. Пред острова един човек тръгнал към кърма с фенер. Няма полза да чакам, бух във вода и право на остров. Мислел, ще сляза де да е, ама не може — бряг много стръмен. Плувал до другия край на остров, дорде намерил място да слезе. Скрил се в горичка и решил да няма вече работа със сал, щом там се разтакат с фенери. В шапка взел лула, малко тютюн и кибрит. Не измокрили, значи работа наред.
— И през цялото време нищо не си ял? Защо не си улови някоя костенурка?
— Как уловиш? Не може уловиш: нито убиеш с камък. Такова нещо не правиш нощем, а денем не показваш на бряг.
— Вярно. Трябвало е да стоиш все в горичката. Чу ли, като гърмяха с топа?
— Чул. И разбрал, тебе търсят. Видял ги, като минали насам — гледал през храсти.
Някакви птиченца прелетяха над нас — похвърчат ярд-два и кацнат. Джим каза, че било на дъжд. Знаело се, че щом малки пиленца вземат да подскачат от място на място, ще вали; сигурно и птиченцата показвали същото. Исках да уловя някое от тях, ама Джим не позволи. Такова нещо докарвало смърт. Разправи ми как веднъж, когато баща му се разболял, едно от децата уловило птиче. Тогава баба им казала, че баща им ще умре, щом са уловили птиче, и той наистина умрял.
Каза ми още, че не бива да броиш, каквото ще готвиш за вечеря, защото и това не било на добро. Нито да изтърсваш покривката от трапезата след залез слънце. Ако ли умре стопанин на пчелен кошер, трябвало да кажат на пчелите, додето не е съмнало, инак те щели да отслабнат, ще престанат да работят и ще умрат. Джим каза, че пчелите не хапят идиотите; ама аз не вярвам да е така, защото много пъти съм ги дразнил, а те ни веднъж не са ме ухапвали.
И по-рано бях чувал за такива неща, само че не за толкова много. Джим знаеше всякакви поличби. Разправяше, че ги знаел всички. Според мене, всяка поличба предвещава зло, затова го попитах дали има и такива, дето предвещават добро. А той рече:
— Малко… и те не от полза. Защо ти е да знаеш кога сполети добро? Да бягаш от него? — После настави: — Космати ръце и гърди знак, че забогатееш. От такъв знак има полза, като знаеш, че кога да е се сбъдне. Може дълго си беден, може отчаеш се и се убиеш, ако не разбереш от знак, че един ден забогатееш.
— А твоите ръце и гърди космати ли са, Джим?
— Защо питаш? Нали види — космати.
— Е-е, богат ли си?
— Не съм. Едно време бил богат и пак забогатея. Веднъж имал четиринайсет долара, ама почнал търговия и пропаднал.
— С какво търгуваше, Джим?
— Със стока.
— Каква стока?
— Жива стока… сиреч добитък. Дал десет долара за една крава. Няма вече да хаби пари за жива стока. Кравата умряла на ръцете ми.
— И ти загуби десетте долара?
— Не загубил всичките. Само девет, да речем. Кожа и лой продал за един долар и десет цента.
— Тогава ти са останали пет долара и десет цента. Продължи ли търговията с тях?
— То се знае, познаваш ли еднокрак негър, дето му е господар стар мистър Вредиш? Той негър отвори банка — който внесе един долар, на край година получи четири. Всички негри внесли, ама нямали кой знае колко пари. Аз имал най-много. Затова искал да получи повече от четири долар и му рекох, ако не получи, сам отворя банка. Негър искал да си пази занаят, защото нямало място за две банки, и рекъл да му дам петте долар, а той върне трийсет и пет на край година.
— Така направил. Решил, щом взема трийсет и пет долара, пак ги пусна да работят. Имало един негър, Боб го викали. Пипнал Боб тайно от господар една плоскодънна лодка; аз я купил от него и обещал да дам трийсет и пет долар на край година. Ама някой откраднал още тая нощ лодка, а на друг ден еднокрак негър рече банка пропадна. Та никой не взел пари.