Една вечер уловихме чудесен сал от плаващи борови дъски. Този сал беше дванайсет стъпки широк, петнайсет-шестнайсет дълъг и се издигаше на шест-седем инча над водата. Случваше се и денем да видим как реката отнася трупи, ама денем не смеехме да се покажем и да ги издърпаме.
Друга нощ, както си стояхме, точно на разсъмване, в предния край на острова, гледаме — точно пред нас, откъм западната страна, плава цяла къща. На два етажа, ама доста килната на една страна. Отидохме с лодката до нея и надникнахме през един прозорец на горния етаж. Вътре беше съвсем тъмно, нищо не се виждаше, затова привързахме лодката и зачакахме да се съмне.
Съмна се, преди да стигнем до другия край на острова. Пак надникнахме през прозорчето. Видяхме едно легло, маса, два вехти стола и разни други неща, пръснати по пода. На стената имаше окачени дрехи. В най-далечния ъгъл лежеше нещо прилично на човек. Джим извика:
— Хей, ти там!
Оня не мръдна. Повиках и аз, после Джим рече:
— Не е заспал… умрял. Ти стой тук… аз вляза и видя. Влезе, наведе се, погледна и рече:
— Умрял. Така е. И гол на всичко отгоре. Застрелян в гръб. Трябва умрял преди два-три дни. Ела, Хък, ама не поглеждай лице — много страшно.
Хич и не го погледнах. Джим хвърли върху му някакви вехти дрипи, ама аз и не мислех да го погледна. По пода се търкаляха мръсни карти за игра, шишета от уиски и две маски от чер плат; по стените бяха надраскани с въглен разни просташки приказки и рисунки. Имаше две мръсни платнени рокли, една лятна шапка, на стената висяха женски долни фусти и мъжки дрехи. Пренесохме всичко в лодката — все можеше да свърши работа. На пода имаше една омазнена момчешка сламена шапка; прибрах и нея. Имаше и една бутилка за мляко, запушена с парцал — някое бебе да смуче мляко през него. Щяхме да вземем и нея, ама беше счупена. Имаше и един очукан вехт сандък и платнен куфар със счупени заключалки. Куфарът беше отворен, само че вътре нямаше нищо за в работа. По пръснатите вещи разбрахме, че хората са избягали набързо и не са могли да вземат много неща.
Намерихме и един вехт тенекиен фенер, месарски нож без дръжка, съвсем ново ножче Барлоу (струваше най-малко два долара), сума лоени свещи, тенекиен свещник, кратуна, тенекиено канче, изпокъсан вехт юрган, провиснал от леглото, една торбичка с игли, карфици, парче восък, копчета, конци и какво ли не, една секира, гвоздеи, въдица с грамадни куки, дебела колкото малкия ми пръст, един свитък еленова кожа, кучешки ремък, подкова, няколко шишенца с лекарства без надписи; като си тръгвахме вече, намерих едно конско чесало, а Джим — скъсан лък за цигулка и един дървен крак. Ремъците му бяха целите изпокъсани, инак не беше лош крак; само че за мене беше дълъг, за Джим къс; разровихме навсякъде, но втория не можахме да намерим.
Както и да е, плячката си я биваше. Като свършихме работата и решихме да се махнем, бяхме отминали вече на четвърт миля от острова и се беше развиделило, затова накарах Джим да легне на дъното на лодката и го завих с юргана. Инак, ако е седнал, хората отдалеко ще видят, че е негър. Додето откарам лодката към илинойския бряг, течението ни отнесе още половин миля надолу. Запромъквахме се все в мъртвото течение покрай брега и така се върнахме благополучно на острова, без да ни се случи нещо или да срещнем някого.
Глава десета
КАКВО ДОНАСЯ ЕДНА ЗМИЙСКА КОЖА
След закуска ми се прищя да поприказваме за умрелия и да разгадаем как ли е бил убит, ама Джим не искаше. Каза, че можело да си докараме беля — освен това, рече, можело да му скимне да идва насам нощно време; на непогребан мъртвец по-често хрумвало да скита насам-натам, отколкото на тия, дето си лежат мирно и тихо в гроба. Тия думи ми се сториха много умни, затова не споменах вече за мъртвеца; ама не престанах да мисля за него — все ми се искаше да разбера кой го е застрелял и защо.
Като разтарашувахме дрехите, намерихме осем сребърни долара, скрити в хастара на вехто палто, ушито от конска попона. Джим каза, че палтото трябва да е откраднато, защото хората нямало да го изоставят ако са знаели, че в него има пари. Аз рекох, че може те да са убили човека; но Джим не каза нищо. Тогава аз пак се обадих:
— Смяташ, че може да си докараме беля? А какво каза, като довлякох завчера змийската кожа, дето я намерих навръх могилата? Каза, че най-лоша поличба било да докоснеш змийска кожа! На ти тебе лоша поличба! Толкова неща намерихме и осем долара на това отгоре! Много ми се ще всеки ден да ни сполита такава беля, Джим!