Щом започна да се развиделява, аз напуснах мъчителния си одър и след като се оплаках на слугинята за всички претърпени страдания, й поисках нова риза, понеже моята беше направо гнусна за гледане. Тя обаче ми отговори, че ризата се сменя само в неделя, и ми се изсмя, когато я заплаших, че ще се оплача на хазайката.
За пръв път през живота си плаках от яд и мъка, като чух другарите си да ми се подиграват — нещастниците, та те се намираха в същото окаяно положение като мен, но бяха вече привикнали! С това въпросът се изчерпа.
Убит от скръб, спах в училището през целия преди обяд. Само за да ме осмее, един от другарите ми каза на доктор Гоци причината за това. Но младият свещеник, когото без съмнение Провидението бе избрало за мен, ме повика в кабинета си. След като чу всичко и се убеди със собствените си очи в истинността на моите думи, той остана потресен, като видя отоците, с които бе покрита невинната ми кожа. Тогава бързо наметна пелерината си, заведе ме в пансиона и показа на хазайката-чудовище ужасния ми вид. Тя се престори на учудена и хвърли цялата вина върху слугинята. И все пак той я принуди да се подчини на настоятелното му изискване да му покаже леглото ми. Аз бях не по-малко учуден от него, като видях колко мръсни са били чаршафите, в които съм прекарал ужасната нощ. Проклетата жена продължи да хвърля вината все върху слугинята и заяви, че ще я изпъди, но в същия момент слугинята влезе и дочула разговора, възмутено отхвърли упреците, като й каза право в лицето, че тя самата е виновна за това. След като откри леглата и на другите момчета, ние можахме да се убедим, че и те не са по-добри от моето. Ядосана, господарката й удари плесница, но и слугинята не искаше да й остане длъжна и й върна плесницата, след което побягна. Докторът ме остави и си отиде, като каза, че няма да ме допусне отново в училището, докато не стана толкова чист, колкото са и другите ученици. Сега пък трябваше да понеса ужасните укори на хазайката, които се превърнаха в заплаха, че ще ме изхвърли от къщата, ако й причиня още веднъж подобно безпокойство.
Не разбирах вече нищо. Все още бях невеж и чист като новородено дете, познавах само къщата, в която бях роден и отрасъл и в която цареше безупречна чистота и голямо изобилие. Изведнъж се видях малтретиран, обруган, въпреки че бях убеден, че съм напълно невинен. Най-сетне фурията ми хвърли чиста риза на главата, а час по-късно видях и нова слугиня да поставя чисти чаршафи на леглата, след което обядвахме.
Моят учител изглеждаше особено разположен да ме обучава. Той ми посочи място на същата маса, на която седеше самият той и аз, за да му покажа, че ценя това отличие, напрегнах всичките си усилия да науча нещо. След месец само аз вече пишех така добре, че преминахме към граматиката.
Новият живот, който водех, постоянния глад, който ме мъчеше, и без съмнение най-вече самият въздух на Падуа ми създадоха здраве, каквото по-рано не познавах. Но тъкмо това здраве правеше глада, който бях принуден да търпя, още по-свиреп. Той бе станал просто нетърпим. Растях неимоверно бързо, всяка нощ спях по девет часа здрав сън, който не смущаваха никакви други сънища, освен този, че седях на маса, отрупана с богати ястия и задоволявам ужасния си глад. Но и всяка сутрин разбирах колко неприятни могат да бъдат такива лъстящи сънища. Разкъсващият глад вероятно скоро би ме изтощил напълно, ако не бях започнал да си присвоявам и изяждам всичко годно за ядене, което намеря, и съм уверен, че никой няма да ме види.
Нуждата научава човека. Бях забелязал в един кухненски долап около петдесет пушени херинги. Изядох ги всичките една по една, а така също и всички салами, които висяха над огнището. За да мога да върша това незабелязано, ставах нощем и се разхождах на пръсти из къщата. Изяждах още топли всички прясно снесени яйца, които набирах в полозите — за мене те бяха просто деликатес. Правех дори грабителски походи в кухнята на моя учител, за да намеря нещо за ядене.
Славонката беше в отчаяние, че не може да открие крадеца и изпъждаше слугите една след друга. Въпреки всичко, бях слаб като скелет, понеже невинаги намирах удобен момент за плячкосване.
За четири или пет месеца постигнах такъв напредък в учението, че докторът ме направи десетник в училището. Аз преглеждах работите на моите тридесет съученици, поправях грешките им и ги докладвах на учителя за похвала или укор. Моята строгост не трая дълго, понеже мързеливците скоро откриха как да спечелят благоразположението ми. Когато техният латински гъмжеше от грешки, те спечелваха снизхождението ми с печени ребърца или пиленца, а често ми даваха дори и пари. Това събуди моята алчност или по-скоро моята лакомия; отсега нататък облагах с данък не само слабаците, но станах тирании и отказвах да предложа за похвала тези, които напълно я заслужаваха, щом не искаха да ми дават определения от мен подкуп. Моята несправедливост стана толкова непоносима, че те се оплакаха на учителя, който веднага ме отстрани, щом видя, че съм прекалил. След това отстраняване сигурно би ми тръгнало твърде зле, ако съдбата не бе турила скоро край на жестоките ми страдания.