Предположих, и то с основание, че секретарят го е заплашил с измъчване и го е накарал да се признае за виновен и да плати дълга си. Ако измъчването се използуваше само за такива цели, то аз, който го ненавиждам поначало, бих бил първият, който би защитил ползата от него.
На първи януари 1756 година получих моите новогодишни подаръци. Лоренцо ми донесе дреха за спане, подплатена с лисичи кожи, един подплатен копринен юрган и един чувал за краката от меча кожа. Приех с голяма радост тези подаръци, тъй като бе настъпил студ, който се понасяше също така трудно, както жегата, от която страдах през август. Той ми каза също, че секретарят му съобщил, че мога да разполагам с шест цехини месечно, за да купувам книги според желанието си и да получавам вестници, това било подарък от господин де Брагадино. Помолих Лоренцо за молив и написах на парче хартия: „Благодаря за великодушието на Трибунала и за добрината на господин де Брагадино“.
Човек трябва да се е намирал в подобно положение, за да може да разбере чувствата, които това събитие извика в душата ми. В първия изблик на чувства аз простих на моите преследвачи и почти бих се отказал от плана си за бягството, толкова непостоянен е човекът, когато нещастието го смазва и унизява. Лоренцо ми каза, че господин де Брагадино посетил тримата инквизитори, паднал със сълзи на очите на колене пред тях и ги помолил за милостта да позволят да получа този израз на неговата постоянна обич, ако съм още жив. Инквизиторите се разчувствували и не могли да му откажат.
Написах веднага заглавията на книгите, които исках да имам.
Когато една сутрин се разхождах из таванските помещения, погледът ми падна върху желязото, за което вече говорих, и видях, че от него става чудесно оръжие за нападение и отбрана. Взех желязото, скрих го под дрехата си за спане и го занесох благополучно в тъмницата си. Щом останах сам, взех парчето черен мрамор, за което също вече споменах и скоро разбрах, че последното беше едно отлично точило, понеже след като бях търкал известно време желязото върху този камък, видях, че на съответното място то бе изтрито съвсем гладко.
Бях пълен новак в тази работа, но имах желанието да я започна, защото по такъв начин можех да получа един инструмент, който бе абсолютно забранен под оловните покриви. Може би също и суетността ме караше да си направя оръжие, без да притежавам нито един от необходимите за това инструменти. Мъчнотиите бяха само нов подтик за това. Все пак те не бяха малки, защото трябваше да търкам желязото върху перилото на прозореца почти на тъмно, можех да държа камъка само с лявата си ръка и нямах нито капка масло, за да овлажня камъка и омекча желязото, което исках да изостря. Въпреки това, се реших да предприема тази тежка задача. Вместо зехтин ми служеше моята слюнка и аз работих осем дни, за да изгладя осем пирамидални фасети, които образуваха едно съвършено острие, фасетите бяха дълги цол и половина. С това острие моето желязо представляваше една осморъбеста кама и то с такава правилна изработка, по-добра от която не би могла да се изисква и от един добър майстор на шпаги. Но едва ли човек може да си представи мъката и напрежението, които трябваше да претърпя. Вложих всичката си енергия, за да довърша тази неприятна работа без друг инструмент, освен един постоянно изплъзващ се камък.
Това бе една работа, каквато и тираните на Сицилия не бяха измислили.
Дясната ми ръка се бе вдървила толкова, че почти не можех да я движа. Мускулът на палеца на лявата ми ръка бе съвсем разкъсан и представляваше голяма рана — резултат от многобройните мехури, които твърдостта на камъка и продължителността на работата ми бяха причинили. Едва ли може да си представи човек колко болки ми костваше да я довърша.
Бях съвсем горд от делото си, макар че още не бях помислил по какъв начин да го използувам. Първата ми грижа засега бе да скрия инструмента тъй, че и при най-обстойното претърсване да не може да бъде намерен. След като бях обмислял хиляди скривалища, които все не бяха най-добрите, погледът ми падна върху моето кресло и ми се удаде да скрия желязото тъй, че не можеше да възбуди никакво подозрение.