Така провидението ми помогна да направя първата стъпка към едно бягство, което стана достойно за учудване, даже удивително.
Признавам, че се гордея с него. Но не се гордея с успеха, защото щастието взе голямо участие в него, а се гордея, че считах това дело за възможно и че имах смелостта да се заема с него, въпреки всички неблагоприятни изгледи, защото ако плановете ми пропаднеха, положението ми би се влошило извънредно много и възвръщането на свободата ми би станало завинаги невъзможно.
От моето желязо бе станал един кол, който имаше дебелината на бастун за разходка и бе дълъг около двадесет цола. След като бях мислил три или четири дни как бих могъл да го употребя, стори ми се, че най-простото е да пробия една дупка в пода под леглото си.
Бях сигурен, че стаята под моята килия не можеше да бъде друга, освен онази, в която някога бях видял Кавали. Знаех, че тази стая се отваряше всяка сутрин и не се съмнявах, че можех да сляза лесно през една дупка на тавана, като навържа чаршафите си един за друг и ги завържа за крака на леглото. Бих се скрил под голямата маса на трибунала и бих отишъл на сигурно място, преди да могат да ме проследят. Възможно бе обаче в тази зала да стои на пост полицай, но колът щеше да ме освободи бързо от него.
Подът може да бъде двоен или троен. Това би ми създало голямо затруднение, защото моята работа можеше да продължи вероятно два месеца, а как можех да попреча на прислужниците да метат пода? Ако им забраня това, бих възбудил подозрение, толкова повече, че заради бълхите бях поискал от тях да метат всеки ден. Метлата би им издала веднага моята работа. Касаеше се да се намери средство за превъзмогване на тази трудност.
Най-напред забраних метенето, без да изтъкна някаква причина. След осем дни Лоренцо ме запита за това. Казах, че прахът ми пречел, предизвиквал силна кашлица, а някога можело да ми се случи нещо лошо.
— Ще накарам да пръскат пода.
— Това би било още по-лошо, Лоренцо, защото от влагата бих могъл да получа кръвотечение.
Това ми достави спокойствие в продължение на една седмица, след изтичането на това време обаче дангалакът заповяда да изметат. Той нареди да изнесат леглото на тавана и запали една свещ, за да бъде изметено по-грижливо, както каза той. Забелязах, че подозираше нещо, но ми се удаде да остана привидно напълно спокоен. Съвсем не се отказах от плана си, а напротив, мислех още по-усилено върху него. На следващата сутрин си нараних пръста и изцапах цялата си носна кърпичка с кръв. Очаквах Лоренцо в леглото си и щом дойде му казах, че съм получил толкова силна атака от кашлица, че ми се е спукал някой кръвоносен съд и от това е кръвта, която вижда. Трябвало да ми прати лекар.
Докторът дойде, предписа пускане на кръв и написа рецепта. Казах му, че Лоренцо е виновен за нещастието ми, защото наредил непременно да се измете. Той го смъмри и ни разказа, като че го помолих за това, историята на един млад човек, който неотдавна бил умрял по същата причина. Каза, че нищо не е толкова опасно, колкото да се вдиша прах. Лоренцо се закле във всички светии, че наредил да се измете само за да ми направи удоволствие, и обеща, че това няма да се повтори. Аз се засмях вътрешно, тъй като докторът не би могъл да свърши по-добре работата си, даже ако се бях споразумял с него. Присъствуващите прислужници бяха възхитени и взеха твърдо решение да метат само при такива затворници, които ги ядосват или се отнасят зле с тях.
Когато лекарят си отиде, Лоренцо ме помоли за извинение и ме увери, че всички негови останали затворници се чувствували добре, макар че той редовно карал да метат при тях.
— Но работата е важна — заключи той, — и ще им обърна внимание, защото ги считам за мои деца.
Пускането на кръв ми подействува добре, понеже ми възвърна съня и ме освободи от спазмите, които започваха понякога да ме плашат. Получих отново апетит и силите ми се възстановяваха от ден на ден. Но моментът да се заловя на работа не бе още дошъл, студът бе твърде силен и ръцете ми не можеха да държат по-дълго време кола. Изпълнението на плана ми изискваше обстойно обмисляне. Трябваше да избягвам всичко, което можеше лесно да се предположи. Трябваше да бъда смел и неустрашим, за да забележа всяка изгода, която случаят би ми предложил. Онзи, който трябва да действува така, както аз, се намира в много незавидно положение, но неприятното и ужасното в него се намалява наполовина, щом рискува всичко.