Под каменния пласт се намираше пак дъска, но бях очаквал това. По мое мнение тя трябваше да бъде последна. Атакувах я с известна трудност, тъй като дупката ми беше дълбока десет цола и управлението на моя кол беше вече твърде неудобно. Хиляда пъти призовавах милосърдието на бога. Свободомислещите, които твърдят, че молитвата не си струва труда, не знаят какво говорят. Аз зная от опит, че ставах винаги много по-силен, след като се бях молил на бога. Това е достатъчно, за да се докаже ползата от молитвата, без разлика, дали увеличаването на силата произлиза непосредствено от бога или само от доверието, което човек има към него.
На 25 юни Република Венеция празнува единствена в целия свят чудноватото появяване на свети Марко под символичната форма на един крал лъв в църквата. Съществува убеждението, че това появяване е станало към края на единадесетото столетие и то показало на висшата мъдрост на управляващия по онова просветно време сенат, че е уместно да се отстрани отсега нататък свети Теодор, който имал вече достатъчно влияние, за да помогне на венецианците в техните експанзивни планове и вместо него да се избере ученикът на свети Петър и на свети Павел. На този ден към три часа следобед лежах по корем, съвсем гол и облян в пот и работех за довършването на моята дупка, до мен стоеше запалената лампа, за да свети при работата. Внезапно чух в смъртна уплаха да изскърцва ключалката на първия коридор и да се отваря вратата. Духнах лампата, оставих кола в дупката, пъхнах в нея кърпата с дървените стърготини и наредих бързо, доколкото можах, леглото си, като хвърлих върху него сламеника и дюшека. След това паднах като мъртъв върху останалите постелки на леглото. В същия миг се отвори вратата на моята килия. Ако беше дошъл две минути по-рано, Лоренцо би ме изненадал. Почти щеше да ме настъпи, когато нададох вик от болка, той отстъпи назад и извика:
— Боже мой, господине, жал ми е наистина за вас, човек се задушава тук като в пещ. Станете и благодарете на бога, който ви изпраща отлична компания! Влезте, влезте, превъзходителство! — каза той на нещастника, който го следваше.
Без да обръща внимание на голотата ми, той пусна да влезе знатния господин, който при вида ми се дръпна ужасен, докато напразно търсех ризата си.
Новодошлият помисли, че е влязъл в ада и извика:
— Къде съм? В каква дупка ме пъхнахте, велики боже! Каква горещина! Каква воня! Кой е тук?
Лоренцо го пусна да излезе и ме помоли да облека една риза и за момент да отида на тавана, до това време лошата миризма, която произлизала от зехтина, щяла да изчезне от килията. Каква изненада за мене да го чуя да казва последните думи! В бързината бях пропуснал да изстискам фитила, след като бях духнал лампата. Понеже Лоренцо не ме попита за това, допуснах, че той вероятно знае всичко и само злощастният евреин е могъл да ме предаде. Как се радвах, че не е могъл да му каже нищо повече!
В този момент почувствувах да изчезва отвращението, което бях изпитвал дотогава към Лоренцо.
След като бях облякъл една риза и върху нея нощната си дреха, излязох и намерих моя нов другар, зает да записва с молив това, което ключарят трябваше да му донесе. Едва погледът му бе паднал върху мене, когато той извика:
— Ах, Казанова!
Познах веднага абат Фенароло от Бресчия, човек на около петдесет години, любезен, богат и обичан от доброто общество. Той ме прегърна и когато му казах, че по-скоро съм очаквал да видя тук цяла Венеция, отколкото него, той не можа да сдържи сълзите си, а също и аз заплаках от вълнение. Когато останахме сами, му казах, че щом му донесат леглото, ще му предложа алкова, но го моля да не приема. После го помолих да не изисква да се мете, причината ще му съобщя по-късно. Той ми обеща да пази всичко в тайна и ми каза, че се считал щастлив, задето са го поставили при мен. После ми каза, че понеже никой не знаел престъплението, заради което съм в оловните килии, всеки искал да го отгатне. Едни твърдели, че съм водач на нова секта, друг, че госпожа Мемо надумала инквизиторите, че съм примамвал синовете й към безбожие, други твърдели, че Антонио Кондулмер, като държавен инквизитор накарал да ме затворят заради смущаване на общественото спокойствие, понеже съм освиркал пиесите на абат Киари и съм възнамерявал да замина в Падуа, за да го убия.