Всички тези обвинения бяха до известна степен обосновани и с това добиваха вид на вероятни, но в основата си те бяха напълно неверни. На религията не отдавах голямо значение, за да занимавам главата си с основаването на нова. Умните синове на добрата госпожа Мемо бяха способни по-скоро да измамят, отколкото да бъдат измамени, а господин Кондулмер би имал много работа, ако би накарал да затворят всички, които освиркват абат Киари.
Надвечер донесоха едно добро легло, хубаво бельо, благоуханна вода, добра вечеря и отлични вина. Абатът заплати обичайния данък, което значи, че не яде нищо. Затова пък аз се нахраних отлично за двама. Щом Лоренцо ни пожела лека нощ и ни заключи, отново чак до следния ден, аз извадих моята лампа, която намерих празна, защото кърпата бе попила всичкото масло. Трябваше да се смея сърдечно, като си представих объркването, което би могло да произлезе, ако кърпата се бе запалила от фитила и бе избухнал пожар. Споделих мислите с моя другар, който също се смя, след това запалих отново моя светилник и ние прекарахме нощта в приятни разговори. Историята на неговото затваряне бе следната:
— Вчера след обяд към три часа, госпожа Александри, граф Мартинанго и аз се качихме в една гондола. Отплувахме за Падуа, за да видим там операта и да се върнем веднага след това обратно във Венеция. По време на второто действие моят зъл дух ме накара да отида за миг в игралната зала, където имах нещастието да видя австрийския посланик граф Розенберг със свалена маска, а на десет крачки от него стоеше госпожа Руцини, чийто мъж ще отиде във Виена като посланик на републиката. Поздравих двамата и исках да се отдалеча, когато посланикът ми каза високо:
— Вие сте много щастлив, задето можете да ухажвате една толкова любезна дама. В такива моменти положението, което заемам тук, прави най-красивата страна затвор за мен. Моля, кажете й, че законите, които ми пречат да говоря тук с нея, не важат във Виена, че ако я видя там следната година, бих й обявил война!
Госпожа Руцини видя, че се говореше за нея, и ме попита какво е казал графът, аз й го предадох дума по дума.
— Отговорете му — каза ми тя, — че приемам обявяването на войната и ще видим кой от нас двама ни ще се сражава по-добре.
Мисля, че не вършех престъпление, като предадох този разговор, който всъщност беше само един комплимент. След операта имахме лека вечеря, след това отплувахме обратно и пристигнахме отново тук към полунощ. Исках да си легна веднага, когато един пратеник ми предаде едно писмо. То съдържаше заповедта да отида в един часа след обяд в Бусола, понеже секретарят на Съвета на десетте, господни Бузинело, имал да говори с мен. Изненадан от такава заповед, което винаги е едно лошо предзнаменование, и ядосан, задето трябваше да й се подчиня, отидох в определения час на определеното място, секретарят не ме удостои с нито една дума и заповяда да ме доведат тука.
Естествено, извършената от граф Фенароло грешка беше не по-малка от едно престъпление, но има закони, които могат да се престъпят напълно невинно и въпреки това престъплението им е наказуемо. Поздравих го, че неговото престъпление му е известно и му казах, че след осем дневен арест ще го пуснат и ще го помолят същевременно да прекара шест месеца в Бресчия.
— Не вярвам — каза той, — че ще ме задържат тук осем дни. — Оставих го да не вярва, но моето предсказание се изпълни. Реших да му правя добра компания, за да намаля огорчението му от затварянето и се поставих дотолкова в положението му, че забравих напълно моето собствено положение.
На следния ден, веднага след изгрев-слънце, Лоренцо донесе кафе и една кошница с всичко, което е необходимо за един добър обяд. Абатът бе много изненадан, защото не разбираше, как биха могли да предположат, че в тоя час той имал желание да яде. Оставиха ни да се разхождаме в продължение на един час на тавана, после ни заключиха отново и с това грижите по нас за този ден бяха свършили. Бълхите, които ни измъчваха, му дадоха повод да ме запита защо не искам да се измете. Беше ми невъзможно да го оставя да си помисли, че намирам удоволствие в такава нечистота или, че моята кожа е по-груба от неговата. Казах му всичко. Той беше натъжен, задето до известна степен ме бе принудил да му направя толкова важно признание, но ме окуражи да продължа усърдно работата си и да я довърша, ако е възможно още същия ден. Исках да ми помогне, като ме спусне и долната зала и след това да изтегли отново въжето. Показах му модела на едно приспособление, чрез което бях сигурен, че ще мога да изтегля долу при мене чаршаф от леглото, който трябваше да ми послужи за въже. Това бе една малка тояжка, на единия край на която бе завързана дълга връв. Моето въже трябваше да бъде закрепено за леглото, само посредством тази пръчица, връвта ще виси до пода на залата на инквизиторите, щом сляза долу, ще освободя тояжката с едно подръпване и въжето ще падне на пода. Той се увери в действието и ме поздрави за това. Тази предпазна мярка беше необходима, защото ако въжето от чаршафа би останало да виси, бих се издал веднага чрез него. Лоренцо би го видял моментално, когато минава през затворническата зала. И веднага би ме потърсил, открил и задържал.