Освен оловните килии и кватрото, държавните инквизитори разполагат още с деветнадесет ужасни килии. Те се намират в самия дворец на дожите, под земята и са отвратителни дупки за такива нещастници, които инквизиторите не желаят да осъдят на смърт, макар поради престъпленията си да изглеждат достойни за такова наказание.
Всички съдии и властелини на земята винаги са мислили, че оказват голяма милост на известни престъпници, като им подаряват живота, докато действията им са заслужили смъртта. Но често мигновената смъртна болка се заменя с едно положение, което е само непрекъснато страдание и затова по-лошо от смъртта. От религиозна и философска гледна точка тази замяна на наказанието може да се смята като милост само тогава, когато и нещастникът, комуто е отредена, я счита за такава, но престъпникът бива питан много рядко и така привидната милост се изражда често в истинска несправедливост.
Тези подземни килии са истински гробове, но ги наричат кладенци, защото морската вода в тях стои винаги на две стъпки височина. Тя прониква през същата решетка, през която те получават малко светлина. Решетъчният прозорец е висок само една стъпка в квадрат. Ако нещастният затворник, прокълнат да живее в тези мръсни клоаки, не желае да прави постоянно солена баня, то той трябва да седи през целия ден върху един станок, на който е поставен сламеник, и който му служи също и за долап. Сутрин му дават една кана вода, рядка супа и порция черен хляб, който той трябва да изяде веднага, за да не стане плячка на големите водни плъхове, които гъмжат в тези отвратителни подземия. Обикновено нещастниците, които биват затворени в кладенците, са осъдени до живот, и понякога се случва някой да достигне до дълбока старост. Един престъпник, който умря в кладенеца, когато аз бях под оловните покриви, беше прекарал тридесет и седем години в него, а е бил на четиридесет и четири години, когато го затворили. Тъй като сигурно е бил убеден, че е заслужил смъртта, той може би е считал замяната на наказанието за милост, защото има хора, които се страхуват само от смъртта. Видях в Шиленберг231 в Моравия още по-ужасни тъмници, в тях затваряха от милосърдие престъпници, които бяха осъдени на смърт, и никога никой не е могъл да издържи там една година. Какво милосърдие!
Докато чаках тези два убийствени дълги часа, през ума ми минаваха най-мрачни мисли и аз си представих всевъзможни нещастия. Естествено, въобразих си също, че ще ме хвърлят в една от тези ужасни дупки, в които нещастникът се подхранва само с измамни надежди и изпада също така в безразсъден панически ужас. Трибуналът, който разпорежда от покрива до подземията на двореца, бе в състояние да изпрати онзи, който се е опитал да се отърве от чистилището, сега пак в ада.
Най-сетне чух някакви стъпки и скоро видях пред себе си Лоренцо. Лицето му бе съвсем разкривено от яд. Пускаше пяна от ярост и псуваше Бога и всички светии. Заповяда ми да му предам теслата и инструментите, с които съм пробил пода и да му назова полицая, който ми ги е доставил. Отговорих му съвсем хладнокръвно и без да се вълнувам, че не зная за какво говори. При този отговор той заповяда да ме претърсят, но аз се изправих с решително изражение, съблякох се сам съвършено гол и извиках заплашително на негодниците: „Изпълнете дълга си! Но да не си е позволил някой да ме докосне!“
Претърсиха дюшеците ми, изсипаха сламеника и опипаха подплатата на креслото ми. Не намериха нищо.
— Не искате да ми кажете къде са инструментите, с които сте направили дупката, но ще се намерят средства да ви накарат да проговорите!
— Ако е вярно, че съм направил някъде дупка, то ще кажа, че сам вие сте ми дал инструментите за това и че съм ви върнал всичко.
Тази заплаха извика одобрителна усмивка у слугите, които бяха с него и които той навярно бе обидил с нещо. Той тропна с крак, заскуба си косите и изтича навън като обезумял. Неговите хора се върнаха отново и ми донесоха всичките неща, с изключение на камъка и лампата. След като бе заключил килията ми, той затвори и двата прозореца, през които получавах малко въздух. По такъв начин се видях затворен в едно тясно помещение, където не можех да получа отникъде дори и малко въздух. Но на това не отдадох голямо внимание, тъй като признавам бях на мнение, че се бях отървал леко. Лоренцо беше стар опитен тъмничар, въпреки това за щастие не се досети да обърне моето кресло. Така все още имах моя кол и благодарях на провидението за това, понеже все още вярвах, че трябва да го смятам за инструмент на щастието, който рано или късно щеше да ми възвърне свободата.
231
Малък хълм до гр. Бърно, на който се намира стара крепост превърната в затвор. — Б.пр.