През цялата нощ не можах да затворя очи, отчасти поради горещината, отчасти поради изживяното вълнение. Призори дойде Лоренцо и ми донесе невъзможно вино и вода, която никой не би могъл да пие. Подобно бе и всичко останало. Салатата беше изсъхнала, месото миришеше, а хлябът беше по-твърд от корабен сухар. Той нареди да се почисти стаята ми и когато го попитах кога ще се отвори прозореца, престори се на глух. Но един полицай започна да чука с желязна пръчка навсякъде по стените и по пода, особено под леглото. Аз наблюдавах всичко това с невъзмутимо изражение. При това не пропуснах да забележа, че полицаят не почука по тавана, и си казах, че по този път ще трябва да напусна този ад. Все пак, за да мога да изпълня този план, трябваше да изчакам, докато настъпят условия, които не зависеха от мен, защото не биваше да направя нещо, което бе изложено на погледа на Лоренцо. Килията бе съвсем нова и най-малката драскотина би била забелязана веднага от моите пазачи.
Прекарах един ужасен ден, понеже жегата беше задушаваща и освен това донесените ми хранителни продукти съвсем не можеха да се ядат. Потенето и липсата на храни ме направиха толкова слаб, че не можех нито да чета, нито да се разхождам. На следния ден получих също такова ядене. Дръпнах се ужасен назад от миризмата на разложено, която издаваше телешкото месо, което негодникът ми донесе.
— Да не си получил заповед — извиках аз — да ме оставиш да умра от глад и жега?
Той не отговори и заключи отново килията ми. На третия ден същото. Поисках молив и хартия, за да пиша на секретаря. Никакъв отговор.
Отчаян, изядох супата и малко хляб, натопен в кипърско вино. Реших да събера сили, за да мога да си отмъстя на следния ден на Лоренцо. Исках да забия кола си в гърлото му. В моята ярост не виждах никаква друга възможност. Нощта ме успокои и когато слугата на палача се появи на следния ден, се задоволих да му кажа, че ще го убия, щом бъда отново свободен. Той се засмя само на заплахата ми и излезе, без да продума.
Започнах да вярвам, че той постъпва така по заповед на секретаря, комуто, вероятно, бе доложил всичко. Не знаех какво трябваше да правя. Търпението се бореше с отчаянието ми. Положението ми бе ужасно, чувствувах, че ще се съсипя от изтощение. На осмия ден, най-сетне, яростта ме подлуди. С гърмящ глас го нарекох в присъствието на един полицай подъл палач и му заповядах да даде сметка за парите ми. Той ми отговори кратко, че ще получа сметката на другия ден. Когато си тръгваше, взех ведрото с нечистотиите и се престорих, че искам да го излея в коридора. Той обаче ме изпревари и заповяда на един от полицаите да ми отнеме ведрото. За да изчезне миризмата, която се бе разнесла из коридора, той отвори един прозорец, но го затвори веднага, щом коридорът бе очистен и аз останах въпреки виковете си във вонящ въздух. Яростта ми се уталожи на следващия ден, когато го видях, защото преди да ми представи сметката, той ми даде една пълна с лимони кошница, която господин де Брагадино ми изпращаше, голяма бутилка вода, която изглеждаше да е добра, и един апетитен печен петел. Освен това, един от полицаите отвори и двата прозореца. Когато ми представи сметката, аз хвърлих само един поглед върху общата сума и му казах да даде остатъка на жена си, с изключение на една цехина. Последната заповядах да даде на полицаите, които ми услужваха заедно с него. Тази малка щедрост спечели отново сърцата на бедните дяволи, които ми благодариха много усърдно.
Щом Лоренцо остана сам с мене, започна пръв да говори:
— Вие ми казахте, че сте получили от самия мен инструментите, които са ви били нужни, за да направите огромната дупка. За това вече не любопитствувам, но бихте ли имали милостта да ми кажете, кой ви е дал необходимите съставни части, за да направите лампата?
— Вие лично.
— Охо, това вече няма да мине! Много е смело, но не е разумно.
— Аз не лъжа. Вие сам ми дадохте със собствените си ръце всичко, от което се нуждаех: зехтин, кремък, серни конци, останалото вече имах.
— Прав сте, но бихте ли могли да ме убедите също така лесно, че съм ви доставил и инструментите, за да пробиете дупката?
— Положително, защото аз получих всичко само от вас.
— Господи! Какво чувам? Та кажете ми, кога съм ви дал тесла!
— Ще ви кажа всичко, и то самата истина, но това ще стане само в присъствието на секретаря.
— Не искам да узнавам нищо повече, вярвам ви във всичко. Моля ви мълчете! Помислете, че съм беден човек и имам деца.