След това той проля обилни сълзи, охкаше и се оплакваше, че бил нещастен, задето съм могъл да го подозирам, че иска да предаде един господин, за когото би дал живота си. Аз знаех какво значеше това, но продължавах да играя комедията си. Дадох му една риза и една шапка, оголих главата си и напръсках нашата килия и самия него продължително и изобилно със светена вода. След това го накарах да произнесе три безсмислени заклинания, които тъкмо затова трябваше да вселят страх в душата му, една ужасна клетва. След като се бе задължил чрез тази смешна клетвена церемония да занесе писмата ми на техните адреси, му ги дадох. Той предложи да ги зашие в подплатата на гърба на неговата жилетка. Позволих му.
Бях твърдо убеден, че той щеше да предаде писмата ми при пръв удобен случай на секретаря, затова ги бях съчинил така изкусно, че техният стил не можеше да издаде хитрината ми. Той можеше само да ми спечели уважението на Трибунала, а може би, и неговата милост. Първото бе написано до господин де Брагадино, другото — до господин Гримани. Казах им да не се тревожат за моята съдба, защото съм имал основания да се надявам за скорошно освобождение. Когато изляза, те ще намерят, че наказанието ми е било само за мое добро, понеже в цяла Венеция нямало човек, който да се нуждаел повече от поправяне от мен.
Молех господин де Брагадино да ми изпрати кожени ботуши за през зимата, понеже сегашната ми килия била толкова висока, че съм могъл да стоя прав и да се разхождам в нея.
Пазех се да не дам на Сорадачи повод да подозре, че писмата ми бяха от такъв невинен характер, защото тогава той би могъл да пожелае да извърши едно добро дело и да ги занесе на адресите им, а аз не исках това. В следната глава, драги читателю, ти ще видиш дали една клетва може да упражни някакво въздействие върху черната душа на моя отвратителен другар и как се потвърди старата поговорка: „Във виното е истината.“ Подлият човек се бе описал в разказа си точно такъв, какъвто беше в действителност.
Глава тридесет и първа
Сорадачи държеше моите писма от два или три дни, когато един следобед ми каза, че секретарят го подозирал, че е предупредил каплана, понеже свещеникът не бил ходил никога при посланика и у него не намерили никакво заявление. След продължителен разпит го завели в една тясна килия и го оставили там няколко часа, след това го оковали отново и го завели във вериги пред секретаря. Последният поискал от него да признае, че е казал някому в Изола, че свещеникът няма да се завърне вече, той обаче не могъл да признае това, защото никому не бил казвал такова нещо. Секретарят се уморил от разпита, позвънил и той бил доведен от полицаите отново при мен.
Този разказ силно ме натъжи, защото виждах много ясно, че нещастникът щеше да остане дълго при мен. Тъй като трябваше да известя Балби за злополучната съдба, писах му през нощта и понеже бях правил това повече от един път, най-сетне ми се удаде чрез упражнение да пиша доста добре в тъмнината.
На следния ден исках да се уверя, че не съм се излъгал в подозрението си. Казах на шпионина да ми предаде писмото, което бях писал на господин де Брагадино, трябвало да прибавя още нещо. „След това можете да го зашиете веднага пак“.
— Това е опасно, защото ключарят би могъл да дойде през това време и тогава бихме били загубени.
— Това няма значение, дайте ми писмата.
Изведнъж извергът се хвърли в краката ми и се закле, че при повторното отвеждане пред строгия секретар се разтреперил силно и почувствувал някакъв непоносим натиск върху гърба си, точно на мястото, където били зашити писмата. Секретарят прочел двете писма и ги поставил в едно чекмедже на писалището си. Казал му, че ако бил занесъл писмата, това би се узнало и би могло да му струва живота.
Престорих се, като че ли ми става лошо, покрих лицето си с ръце, хвърлих се на колене до леглото пред иконата на Девата и с тържествен тон поисках от нея отмъщение за подлеца, който престъпи най-светата клетва и ме предаде. След това легнах в леглото си, обърнах лице към стената и имах търпението да остана през целия ден в това положение, без да се помръдна, без да кажа нито дума и без да обръщам внимание на плача, виковете и уверенията в невинност на нехранимайкото. Играх отлично своята роля в една комедия, чийто план имах готов в главата си. През нощта писах на Балби да дойде точно в един часа на обяд, нито минута по-рано или по-късно и да продължи работата си, но да работи само четири часа, нито минута повече. „Нашата свобода зависи от вашата голяма точност и вие няма защо да се страхувате от нищо“.