Беше двадесет и пети октомври и наближаваше моментът, когато трябваше или да изпълня плана си, или да се откажа безвъзвратно от него. Държавните инквизитори и секретарят прекарваха всяка година първите три дни от ноември на някое място на сушата235, Лоренцо използуваше отсъствието на господарите си, напиваше се всяка вечер, спеше по-дълго от обикновено и се явяваше късно под оловните покриви.
Знаех това и предпазливостта изискваше да избера това време за бягството си, понеже можех да бъда сигурен, че бягството ми щеше да бъде забелязано едва късно сутринта.
За да взема решението си, макар че не можех повече да се съмнявам в низостта на моя съзатворник, имаше още една причина, която ми се вижда достатъчно важна, за да скрия от моите читатели.
Най-голямата утеха за един намиращ се в нужда човек е надеждата да се освободи от нея. Той копнее за края на своето нещастие и вярва, че може да ускори идването му чрез своите молитви, той би сторил всичко възможно, за да узнае точно часа на своето мъчение. За жалост никой не може да знае в кой момент ще настъпи едно събитие, което зависи от волята на някой друг, даже и ако този друг сам му каже това. Страдащият човек става нетърпелив и слаб и проявява неволно склонност към суеверие. Бог, казва си той, трябва да знае момента, който ще сложи край на моето нещастие. Бог може да позволи да ми стане известен този момент, безразлично по какъв начин. И когато е изпаднал вече в такива мисли, той не се бави да попита съдбата. Избира си за това един начин, който неговото въображение му внушава и няма значение дали той вярва повече или по-малко в откровенията на избрания от него гадател. В този дух са действували повечето от онези, които са искали съвет от Пития, или от джобовете в гората на Додона, този дух подбужда също и онези, които се обръщат към кабалата или търсят желаното осветление в някой стих от библията или от Вергилий, чрез което са се прочули тъй много вергилианците, за които ни съобщават толкова много писатели, същият дух най-сетне въодушевява и тези, които са твърдо убедени, че могат да получат разяснения на всички свои съмнения чрез случайни или почиващи на пресмятане комбинации на някаква мизерна колода карти.
В това състояние на духа се намирах и аз. Но понеже не знаех по какъв начин бих могъл да принудя съдбата да ми открие чрез библията предопределената ми участ, което значи момента на възвръщането на несравнимото благо на свободата, то реших да запитам божественото стихотворение на майстор Лодовико Ариосто, бях чел „Бесният Роланд“ стотина пъти. Знаех го наизуст и ме възхищаваше даже и под оловните покриви. Обожавах идолопоклоннически гения на големия поет и според мен той можеше по-добре да предскаже съдбата ми, отколкото Вергилий.
В този смисъл написах един въпрос, който бе отправен към мнимото всезнание. Попитах го в коя песен на Ариосто бих намерил предсказан деня на моето освобождение. От числата, които се явиха от думите на въпроса, съставих една обратна пирамида. Като извадих от всяка двойка числа числото девет, намерих крайното число девет. И тъй, това означаваше, че търсеното от мен предсказание трябваше да се намира в деветата песен. Приложих същия метод, за да определя строфата и стиха и получих числото седем за строфата и числото едно за стиха.
Взех стихотворението в ръка и сърцето ми биеше така, като че ли бях повярвал напълно на гадателя. Отворих книгата, потърсих и намерих мястото.
Точното съвпадение на този стих ми се стори чудновато. Не искам да кажа, че употребих всичките си сили, за да превърна предсказанието в истина. Чудноватото в тази работа е, че между края на октомври и началото на ноември се намира само мигът в полунощ. И тъкмо когато камбаните на часовника биеха полунощ, между тридесет и първи октомври и първи ноември, аз напуснах моята килия, както читателят скоро ще види.
Впрочем, аз моля читателя да не ме счита за по-суеверен от всеки друг поради това тълкуване, той би се излъгал. Разказвам случката, защото е истинска и защото е изключителна и защото бягството ми може би не би сполучило, ако не бях й обърнал никакво внимание. Този случай е поучителен за всекиго, който още не знае, че без предварителните предсказания, много важни събития не биха никога станали. Събитието услужва на предсказанието, като го прави истинно, но настъпи ли събитието, то предсказанието остава неоснователно.