Един час преди уговорения момент го повиках, за да се храним заедно. Пих само вода, Сорадачи обаче изпи всичкото вино и изяде за десерт всичкия чесън, който имах, най-големия деликатес за него. По такъв начин неговата възбуда се увеличи още повече. В момента, когато чух часовника да бие, паднах на колене и му заповядах със страшен глас да стори същото. Той ме погледна объркано, но се подчини. Когато чух слабия шум, който монахът направи при промъкването си през дупката в стената, извиках:
— Ангелът, идва! — Проснах се по корем и му нанесох силен удар с юмрук, така че и той зае същото положение. Раздробяването на дъската правеше силен шум. В продължение на четвърт час имах търпението да остана в моето неудобно положение. При други обстоятелства бих се смял сърдечно, гледайки как животното лежеше неподвижно. Но не се засмях, защото не забравих нито за миг похвалното си намерение да направя човека съвсем луд или поне побъркан. Неговата порочна душа можеше да се възвърне към човечност, само като я изпълвах с ужас. Най-сетне се изправих, но веднага коленичих, като му позволих да заеме същото положение. След това го накарах да се моли, прехвърляйки броеницата в продължение на три и половина часа. От време на време той заспиваше, уморен повече от неудобното положение, отколкото монотонното мърморене на молитви. Не се осмели нито веднъж да ме обезпокои. Понякога се решаваше да хвърли бегло поглед към тавана или да се поклони със смаяно лице пред иконата на светата Дева. Всичко това беше извънредно смешно. Когато чух часовника да бие пет, казах му с полутържествен, полунабожен тон:
— Легни, сега ангелът ще си отиде.
Балби се върна в килията си и ние не чувахме вече нищо.
Изправих се и погледнах изпитателно нещастника и забелязах по лицето му смущение и страх, бях възхитен от това. Размених няколко думи с него, за да видя в какво състояние беше разсъдъкът му. Той проля потоци от сълзи и това, което каза бе толкова объркано и несвързано, че не се поддава на описание. Говори за греховете си, за голямата си набожност, за своето усърдие към свети Марко, за своите задължения към републиката и тези си заслуги приписваше на милостта, която Мария му оказвала. Трябваше да изслушам с тържествено изражение една дълга история за чудесата на броеницата, която неговата жена, чийто изповедник бил един доминиканец, му била разказала. Най-после ми каза, че не разбирал само как един невеж човек като него, би могъл да ми бъде в помощ.
— Ти ще постъпиш на служба при мен и ще получаваш всичко, от което имаш нужда, без да трябва да упражняваш опасната професия на шпионин.
— Но тогава не бихме могли да останем повече във Венеция?
— Не, естествено не, ангелът ще ни отведе в една страна, която не принадлежи на свети Марко. Готов ли си да ми се закълнеш, че ще изоставиш своята позорна професия? И, ако се закълнеш, няма ли да престъпиш за втори път клетвата си?
— Ако се закълна, ще остана сигурно верен на клетвата си, това е съвсем положително. Но признайте, че без моето клетвопрестъпление светата Дева не би ви оказала голямата милост. Моята неверност е причина за вашето щастие, значи вие трябва да ме обичате и да се радвате на моето предателство.
— Ти обичаш ли Юда, който е предал Исус Христос?
— Не.
— Разбираш значи, че хората се отвращават от предателите и същевременно се молят на провидението, което знае да прави от злото добро. Досега ти си бил само един подлец, ти си обидил бога и неговата девствена майка и аз ще приема клетвата ти само ако изкупиш греховете си.
— Какви грехове съм направил?
— Ти сгреши от гордост, Сорадачи, като помисли, че ти дължа благодарност за това че ме предаде, като предаде писмата ми на секретаря.
— Как бих могъл да изкупя този грях?
— Ще ти кажа, когато утре дойде Лоренцо, ти ще останеш да лежиш върху сламеника си, с лице обърнато към стената, без да направиш ни най-малкото движение и без да погледнеш Лоренцо. Ако той те заговори, ще му отговориш, без да го погледнеш, че не си могъл да спиш и трябва да си починеш. Обещаваш ли безусловно това?
— Обещавам ви да изпълня точно всичко, което ми казвате.
— Закълни се пред тази икона! Бързо!
— Обещавам ти, пресвета Божа Майко, че няма да погледна Лоренцо и че не ще се помръдна върху моя сламеник.
— А аз, пресвета Дево, ти се заклевам в сърцето на твоя божествен син, ако видя Сорадачи да направи и най-малкото движение и да погледне Лоренцо, ще се хвърля веднага отгоре му и ще го удуша безмилостно за твоя чест и за твоя слава.