Разчитах на действието на тази заплаха най-малко толкова, колкото на неговата клетва. Все пак, за да добия колкото се може голяма сигурност, го попитах, дали има да възрази нещо против тази клетва. След като размисли за момент, той ми отговори: не, бил напълно съгласен с нея. Останах много доволен. Сега му дадох да яде, а след това му заповядах да си легне, защото съм имал нужда от сън.
Щом заспа, писах на Барби в продължение на два часа. Разказах му цялата история и му казах, че ако работата е напреднала достатъчно, нужно е съвсем малко, за да пробие тавана. Съобщих му, че трябва да избягаме през нощта на тридесет и първи октомври срещу първи ноември и че общо ще бъдем четирима. Това писмо написах на двадесет и осми октомври.
На следния ден монахът ми писа, че главната част от работата била привършена и му оставало да пробие само последния пласт над килията ми, това щяло да стане за четири минути. Сорадачи удържа клетвата си, престори се, че спи, а и Лоренцо не го заговори. Не го изпусках нито за миг от очи и мисля, че бих го удушил, ако бе направил и най-малкото движение с глава, защото за да ме издаде, нужно беше само да намигне на Лоренцо. Останалата част от деня бе посветена на разговори. Говорех толкова тържествено и с най-пресилени изрази, колкото можех и за мен бе наслада да видя, как той ставаше все по-фанатизиран. Освен тези тайнствени речи, извиках на помощ и винените пари. От време на време го карах да пие големи количества, докато най-сетне опиянението и умората го надвиха и той заспа.
Макар че всяко метафизично мислене бе чуждо за неговата глава и че способността си да мисли беше употребявал изключително, за да измисля шпионски хитрини, все пак ме затрудни за момент, като ми каза, че не разбирал защо ангелът трябвало да работи толкова много, за да ни отвори килията. Аз вдигнах поглед към небето, или по-добре към тавана на моята тъжна килия и му казах:
— Пътищата на бога са неизвестни на хората, освен това, небесният пратеник работи не като ангел, защото тогава едно духване от устата му би било достатъчно. Той работи като човек, чийто образ, без съмнение е взел само затова, защото ние не сме достойни да понесем неговото присъствие в небесния му вид. Освен това, предвиждам, че ангелът няма да дойде днес, за да ни накаже заради твоята зла мисъл, която обиди светата Дева. Нещастнико! Ти никога не мислиш като набожен и страхуващ се от бога честен човек, а винаги като проклет грешник, който има работа с месер-гранде и с неговите полицаи.
Бях искал да го доведа до отчаяние и това ми се бе удало. Той проливаше горещи сълзи и когато чу да бие един часа и ангелът не дойде, хълцането му го задави. Вместо да го успокоя, се опитвах да засиля още отчаянието му, като горчиво се оплаквах. На следния ден той пак удържа клетвата си, когато Лоренцо го попита за здравето му, той отговори, без да си обърне главата. На последния ден се държа по същия начин, а също и на сутринта на тридесет и първи октомври, когато видях Лоренцо за последен път. Дадох му книгата за Балби и бях писал на монаха да дойде към единадесет часа и да пробие тавана. Не се страхувах вече, че би могла да се яви някаква пречка, защото както бях чул от Лоренцо, инквизиторите и секретарят били отплували вече към сушата. Нямаше защо да се страхувам от пристигането на някой нов затворник и не бе необходимо да се опасявам повече от моя подъл нехранимайко.
Когато Лоренцо излезе, казах на Сорадачи, че ангелът ще направи в единадесет часа отвор в тавана на нашата килия. Той ще донесе една ножица и ти ще отрежеш моята брада и тази на ангела.
— Та има ли ангелът брада?
— Да, ще видиш. След това ние ще излезем и ще минем през покрива на двореца, оттам ще се спуснем долу на площада Сан Марко и оттам ще отидем в Германия.
Той не отговори. На обяд яде сам, тъй като душата и сърцето ми бяха твърде развълнувани, за да мога да ям. Не бих могъл да спя.
Часът удари — ангелът дойде. Сорадачи искаше да се хвърли на пода, но му казах, че това не е нужно. За три минути дупката бе готова, последното парче дъска падна в краката ми и отец Балби се хвърли в прегръдките ми.
Прегърнахме се и той ми даде лоста и една ножица. Казах на Сорадачи да ни отреже брадите и не можех да сдържа смеха си, когато видях как животното стоеше с отворена уста и наблюдаваше чудноватия ангел, който изглеждаше като дявол.
Бях нетърпелив да изследвам околността и казах на монаха да остане при Сорадачи, защото не исках да оставя последния сам. След това тръгнах. Сега се намирах над килията на графа, спуснах се в нея и прегърнах сърдечно достойния старец. Видях, че поради телосложението си той не бе в състояние да извърши бягството по един наклонен и покрит изцяло с оловни плочи покрив. Попита ме за плана ми и ми каза, че според него съм действувал малко лекомислено.