— Всичко, което ми казахте, очаквах отдавна. Няма какво да ви отговоря, освен да ви спомня за това, което ми обещахте, когато ме придумахте да пробия вашата килия. Вие ми обещахте, че няма да се делим. Оставете, значи, надеждата, че ще ви напусна. Вашата съдба ще бъде моя, моята съдба — ваша. За нашите пари ще намерим добър подслон за пренощуване и няма нужда да отиваме в гостоприемница. Няма да ни арестуват.
— Значи вие сте решен да не последвате добрия съвет, който ви дадох и който разумът изисква?
— Безвъзвратно решен.
— Ще видим.
Станах не без мъка, измерих ръста му и го отбелязах върху земята. След това извадих лоста от джоба си, клекнах тъй, че почти лежах на лявата си страна и започнах да копая с най-голямо спокойствие една малка дупка, без да отговарям на въпросите му. След като работих в продължение на четвърт час погледнах го тъжно и му казах:
— Като добър християнин се считам задължен да ви кажа, че трябва да предадете душата си на бога. Понеже ще ви заровя тук жив или мъртъв, а ако сте по-силен от мен то вие ще ме заровите. Да взема това отчаяно решение ме принуждава вашето безогледно вироглавство. Впрочем, вие още можете да се отдалечите, защото няма да ви преследвам.
Когато видях, че той не ми отговори, залових се отново за работа. Все пак трябва да призная, че започнах да се страхувам, че глупакът би ме изкарал из търпение, но бях твърдо решен да се освободя от него.
Било от страх, било, че бе размислил — с една дума, той се хвърли най-сетне до мен. Понеже не знаех какво бе намерението му, го заплаших с лоста. Но нямаше защо да се страхувам, защото той ми каза:
— Ще направя всичко, което желаете.
Веднага го прегърнах, дадох му всичките си пари и му потвърдих обещанието си да се срещна с него в Борго. Макар че нямах сега нито хелер и трябваше да премина две реки, все пак се поздравих, че се бях освободил от компанията на един човек с такъв характер. Понеже сега, когато бях сам, се чувствувах сигурен, че ще премина границата на моята любима република239.
239
Бягството на Казанова от затвора с оловните килии във Венеция е вдигнало навремето голям шум. То е било предмет на осъждане и спорове също и по-късно, а и до днес. Според някои, Казанова е представил трудностите по-големи, отколкото са били всъщност, главно затова, защото бягството му е било подпомогнато не само от неговите приятели, но също и от самата власт, която не е взела строги мерки, за да осуети бягството му и за преследването и залавянето му след напускане на затвора. Известният изследовател на Казанова, д-р Хайнрих Конрад, доказва, обаче, че всички тези предположения са неоснователни. Казанова е бил наблюдаван, вероятно по заповед на Кондулмер, дълго време преди затварянето му от шпионина Мануци. В писмата на последния, които са намерени в държавната архива на Венеция, той докладва, че Казанова бил масон, който се подигравал с католическата църква и изповядвал безбожие, че бил всеки ден с другари-гуляйджии, говорил често френски, занимавал се с магия и кабала, четял Ариосто, Хораций, Аретино и други безнравствени съчинения, говорил лошо за висшите чиновници, заплашвал да убие абат Киари, който публикувал един памфлет против него и пр. Знае се, че Казанова е бил осъден на пет години затвор, без да го разпитват и без да му съобщават присъдата. Допустимо е, че както господин Брагадино, тъй и братята Мемо са положили усилия, за да освободят приятеля си. Те може би са подкупили тъмничаря Лоренцо Басадона, който след бягството е бил осъден на десет години затвор в кладенците, където скоро умира — а също са повлияли преследването му след напускане на затвора да не бъде особено усърдно. Но това не е от съществено значение. В хубавото описание са изложени невероятните трудности, които трябвало да преодолее Казанова. Неговата смелост и присъствие на духа се проявяват не само в пробиването на килията с някакво си малко желязо, във висенето на ръба на покрива, разбиването на вратата и пр., но също и в използуване за бягството си на един глупак като Балби и осуетяване предателството на един подлец като Сорадачи. — Б.пр.