Откъдето и да го погледнеш, прочутият Ленив рак представлява плетеница от крака, щипки и мустаци, между които трудно можеш да забележиш самия рак. Вгледаш ли се обаче, ще откриеш забележителното му тяло и изпъкналите му очи. Лиско направи така и започна да разбира къде е истинският рак и къде са крайниците му. Но не можеше да го запомни. Затвореше ли очи, той виждаше пред себе си само огромните щипки. За да му бъде по-лесно, Лиско реши да си представя само щипките. Другото от рака сякаш не бе толкова важно.
— В теб виждам само една опашка — рече прочутият Ленив рак. — Колкото повече се взирам, виждам само опашка и нищо повече.
Лиско подгъна опашката си и каза:
— Аз пък виждам у вас само щипки.
— Това ме радва — отвърна ракът. — Ние, раците, се мерим по щипките.
— А ние, лисиците, по опашките.
— Интересно — удиви се прочутият Ленив рак — и морските лисици имат дълги опашки.
— О!… Че има ли’ морски лисици? — Малкият пътешественик просто не повярва на ушите си. — Лисици, които живеят във водата?
— Разбира се. В морето има всичко, каквото има и на сушата. Има морски лисици, морски кончета, морски кучета, морски вълци, морски котки, морски игли, морски ястреби, морски гълъби, морски лястовици, морски свинчета, морски лъвове и така нататък. Дори има и морски бълхи.
— Извинете — заинтересува се Лиско, — а морски магарета има ли?
— Такова нещо няма.
— Някой ден ще ми покажете ли една морска лисица?
— Сигурно… Знаеш ли да плуваш?
— Знам.
— Трябва да се усъвършенствуваш… Влез във водата.
— Къде?
— Тук.
— Сега ли?
— Сега.
— Веднага ли?
— Да.
— Нннепременно ли?
— Да.
— Нннеобходимо ли е?
— Разбира се.
— Толкова ли е нннеобходимо?
— ДА!… А бе ги не можа ли да разбереш, че трябва незабавно да влезеш въз водата?
— Разбрах.
— Защо не влизаш?
— Аз съм сухоземно животно… Искате ли да ви разкажа една приказка за Лешника, който паднал на един камък?
— Виж какво, хлапенце, Аз съм този, който разправя приказки, а не ти. Освен това прочут съм със своето твърдоглавие.
Че прочутият Ленив рак беше твърдоглав се разбра след четири часа увещаване, когато най-после успя да вкара лисичето във водата. Един сафрид наблюдаваше как го учи да плува и се усмихваше. Щом мина задъхано край него, лисичето го запита защо се усмихва, а сафридът отвърна, че се смее на едно доста интересно обстоятелство.
— Мога ли и аз да знам какво е това обстоятелство? — запита лисичето.
Сафридът с удоволствие задоволи любопитството му:
— Смешно ми е, защото прочутият Ленив рак никога не е плувал и не може да плува. Той само пълзи по дъното, а умира от желание да учи другите.
— А как ви се струва моето плуване? — заинтересува се Лиско.
— Добре е, но правите някои грешки. Държите главата си над водата. Такава грешка допускат всички деца, когато се учат да плуват.
— Искате да я потапям?
— Когато вдишвате въздух, изкарвайте я над водата, когато издишвате, издишвайте във водата. Това ще ви улесни.
— Наистина е по-добре — съгласи се Лиско, след като опита да плува с потопена глава. — Сега напредвам по-бързо.
— Потопете и опашката!… Така… Всичко трябва да бъде във водата…
— Гмурнете се!… Добре!… Не, не затваряйте очите! Винаги гледайте под водата! Няма по-красиво нещо от морското дъно.
Долу се полюляваха водорасли. Между тях се промъкваха рибки. Стотици рачета пълзяха по пясъчната ивица, а един кефал кротко пасеше от зеленината и плавно размахваше опашка.
— Добър ден — каза Лиско.
— Здравей! — поклати глава кефалът. — Кой си ти?
— Лиско.
— Браво, Лиско!…
— А вие кой сте?
— Сребърният кефал.
— Излизам на повърхността… Въздухът ми се свърши.
— Добре — усмихна се кефалът. — Ще се видим отново, нали?
Лиско не можа да го осведоми дали ще се видят отново. Бързо изскочи горе и пое въздух. Чувствуваше се освежен и весел. Леко запъхтян, той се отправи към брега, където го чакаше неговият учител по плуване. Излезе на пясъка и се търкулна. Почувствува топлината на песъчинките. Притвори очи срещу слънцето и усети как вижда фойерверки. От младата му козина се вдигна пара. Лисичето обърна глава към прочутия Ленив рак и го погледна с благодарност. След това отправи поглед към хоризонта на морето. Вече духаше бризът, водата трептеше и вълничките прииждаха към брега.