— Говорите ми ту на ВИ, ту на ТИ… Що за възпитание?… Малък съм и най-добре ще е, ако ми говорите само на ТИ.
— Съгласна съм.
— И все пак нещо ми подсказва, че няма да ме изядете.
— Слушай! — нервира се Синята акула. — Никой не може да ти помогне. Всички делфини са безсилни срещу мен. Разбра ли?
— Добре де — разбрах.
— Казвам ти, да го знаеш. Живей си спокойно до 23 юли. Тогава, привечер, ще те чукна с опашката си, ще те сваля във водата и ще те изям.
— Добре де — разбрах.
— Стига с това „разбрах“!
— Добре де — какво да правя?
— Ще мълчиш!
— И ще чакам вашия кеф, така ли?
— Така!
— Ще имате да вземате… Или яжте, или се пръждосвайте!
— Слушан, келеш, на кого държиш такъв тон?… Забрави ли, че пред теб е Синята акула?
— Това го разбрахме вече.
— Млъкни!… Ще изляза от кожата си!… В края на краищата и аз имам нерви!…
— Нищо нямате. Злодеите нямат нито сърце, нито нерви… Просто не разбирам защо светът не се съюзи срещу вас, да ви премахне, та да си заживеем, както трябва.
— Кои сте вие и как мислите да живеете?
— Ние сме добрите животни, на никого не мислим зло и мечтаем да живеем в непрекъсната радост. Искаме да си играем, а не да ни отвличат и лапат по разни рождени дати!… Не съм се раждал да ви ставам вечеря! Татко и мама имат някакви намерения спрямо мен.
— Знаеш ли колко ме интересува?
— Някой ден ще ви заинтересува и ще ви стане тясно… Ама хаа!… Омръзнахте ни, разберете!
— Ха-ха-ха!
— Защо се смеете?
— Ако научат в океана, че едно хлапе ми държи подобен език!… Няма да повярват. — Затова се смея. Ще пукна от смях.
— Няма да пукнете от смях, а от злоба.
— Ха-ха-ха!
И не мислете, че като сте прочута, ще се отървете без наказание. Много авторитети си отидоха безследно.
— Ха-ха-ха!
— Смеете се доста неестествено.
— Млъкни! — изрева Синята акула.
— А вие не ме дразнете — отвърна уплашено Лиска.
— Млъкни, ти казах!
— Докога да мълча?
— До 23 юли.
— Да ти пикая на датата и на рождения ден!
— Какво?
— Такова!… Такива като вас се раждат, за да умират хиляди други.
— Млъкни, ти казвам!
Акулата удари с опашка морето и вдигна пяна.
— Сега сте наистина синя — засмя се Лиско. — Посиняхте от яд. И всичко заради туй, че не ме е страх да умра. Ако се плашех от смъртта, щяхте да бъдете властна, а ето че силата ви не важи. Вие и подобните на вас сте силни пред страхливите. На това държат славата си потисниците.
— Моля те, млъкни! — викна за не знам кой път акулата и заплака.
Обреченото на изяждане лисиче с удоволствие видя как от очите на Синята акула бликнаха сълзи. Злодеецът ревеше и огласяше простора със звуци, които никой никога не е чувал и описвал. Дългото му тяло се гърчеше и мяташе вълни върху скалата. Пленникът чувствуваше водата, тя го плискаше по крачетата, но сега му правеше впечатление само сърцераздирателният плач на страшилището. Лиско си представи как това жалко в момента същество се впуща в кръвожадни набези към беззащитните, как ръфа телата им, опиянено от кръвта, и това в продължение на седемнайсет години. Хиляди живи и симпатични същества са умирали между зъбите на Синята акула, уплашени предварително при появяването й, защото от години са слушали страшните предания за непобедимостта й.
— Успокойте се — рече Лиско. — Все пак нищо особено не се е случило. Пошегувах се. Ето, продължавам да си бъда ваш пленник и ще ме изядете, когато ви скимне. Двамата с вас ще отпразнуваме рождения ви ден. Първо ще ви честитя, а после ще ме глътнете.
— Знам, че е тъй — хлипаше злодеецът, — и все пак злоупотребихте с доверието ми. Постъпихте несправедливо с една бедна акула, която в момента няма възможност да ви изяде. За пръв път се чувствувам безсилна и подиграна.
— Няма вече — обеща Лиско. — Влизам в положението ви. Съзнавам грешката си. Не беше джентълменско от моя страна…
— Благодаря ти — рече Синята акула.
Тя изплака лицето си и сякаш се успокои.
— И все пак — въздъхна лисичето, — макар че сте синя, вие сте доста глупава акула.
— Защо мислите така?
— Какво толкоз държите за рождения си ден?
— Как така? — изненада се акулата. — Че това е моят рожден ден! Тогава за пръв път видях света. Празнувам го всяка година.
— Черен ден за останалите — рече Лиско, — но карай да върви.
— Моля, да не почваме пак.
— Гладен съм — заяви Лиско. — Знаете ли колко съм гладен?
— Гладен? — учуди се злодеецът.
— Гладен съм. Само вие не ядете, я!
— Трябва да ти е безразлично дали си гладен или не. И без това след три дни ще умреш.