Медузата: — Че какво от това?
Водача: — Вие не можете да разберете какво е да те убиват, но ние усещаме това. Първо — боли, второ — заспиваш завинаги.
Медузата: — Лошо ли е да заспиш?
Водача: — Не можете и не можете да го разберете.
Медузата: — Защо да не можем?
Водача (лекичко нервиран): — Защото не чувствувате болка!
Медузата (спокойно): — Защо не чувствуваме болка?
Водача (малко повече нервиран): — Защото сте тъпи, низши същества!
Медузата: — Хубаво ли е да сме тъпи и низши същества?
Водача: — За вас е хубаво.
Медузата: — За вас защо не е хубаво?
Водача: — Защото сме по-висши същества; чувствуваме и болка, и тъга, и радост. Разбрахте ли?
Медузата: — Добре ли е да не чувствуваш?
Водача: — Не!
Медузата: — Кое е по-добре: да си низше или висше?
Водача (лъже за стотен път): — Да си низше.
Медузата (доволно): — Значи ние сме много важни. Така ли?
Водача (нервиран): — Много!
Медузата: — И какво искате?
Водача (за сто и първи път): — Искаме да циментирате с вашите два милиона медузи…
Медузата: — Ние сме три милиарда.
Водача (за сто и първи път): — Достатъчно е да ни дадете само два милиона. Да я притиснат отвсякъде, Да я задушим и да спасим Лиско.
Медузата: — Защо да го спасявате?
Водача: — Защото ще го убият.
Медузата: — Как ще го убият?
Водача: — Ще го изядат.
Медузата: — Какво като го изядат?
Водача: — Няма да има Лиско.
Медузата: — Какво от това?
Водача: — Жалко за него. Той е добър. Близките му ще плачат.
Медузата: — Не може ли да не плачат?
Водача: — Не може.
Медузата: — Тогава да плачат.
Водача: — Ще усещат една особена болка, която вие не познавате.
Медузата: — Защо не я познаваме?
Водача: — Защото сте тъпи!
Медузата: — Добре ли е да си тъп?
Водача: — За някои е добре.
Медузата (оглежда цветовете си): — За кои е добре?
Водача (извън себе си): — За вас!… Понеже сте гадни и безчувствени пихтии, низки твари, които предизвикват погнуса…
Медузата: — Ей, толкоз хубави неща, и все ние?
Водача: — Все вие.
Медузата (любува се на цветовете си): — Обсипахте ме с комплименти… Как да ви се отблагодаря?
Водача: — Съберете два милиона и притиснете акулата.
Медузата: — Защо да я притиснем?
Водача (от яд ще заплаче): — Да я убием.
Медузата: — Добре де. Като я убием, няма ли да умре?
Водача: — Ще умре.
Медузата: — Нали казахте, че да се умре е лошо? Вие искате Лиско да не умре, а Синята да умре.
Водача: — Лиско трябва да живее, защото е добър, а ОНАЯ трябва да умре, защото е изверг!…
Медузата: — Не разбирам, ама карай да върви… Какво искате от мен?
Водача (започва да плаче и говори през сълзи): — Молим ви да заповядате на поданиците си… Вие, мадам,
най-красивата императрица, да им заповядате да се съберат в тесен кръг около Синята акула и да
стесняват
стесняват
стесняват
кръга, докато я задушат. Освен това да пускат всички люти сокове от себе си, да ослепят непобедимата акула, просто да я изгорят. Това страшно ваше оръжие трябва да се хвърли срещу кръвожадния враг.
Медузата: — Повторете още веднъж. Не ви разбрах.
Водача: — Искаме само два милиона, не повече.
Медузата: — Защо ви са?
Водача грохна и погледна отчаяно приятелите си. Ловкия се приближи до него и пожела да го замести.
Ловкия (усмихна се, колкото може по-приятно, на императрицата): — Мадам, не намирате ли, че днес времето е хубаво?
Медузата: — Може. Какво е това?
Ловкия: — Прекрасен ден.
Медузата: — Добре де, какво от това?
Ловкия: — В такъв ден мантията ви блести чудесно.
Медузата: — Тя е красива и през нощта.
Ловкия: — Съгласен съм, но през деня все пак…
Медузата: — Защо ми разправяте това?
Ловкия: — Защото съм влюбен във вас.
Медузата: — Какво значи да си влюбен?
Ловкия (яростно): — Вървете по дяволите, тъпачко!… Пожелах да направя маневра, но нищо не излезе Гадно, гнусно същество!…
За да спаси преговорите от проваляне, пред императрицата застана Мечтателя.
Мечтателя (безизразно): — Мадам, вярно ли е, че поданиците ви наброяват три милиарда?
Медузата: — Разбира се. Всяка година се преброяваме. Три милиарда и нещо.
Мечтателя: — Да, но аз не вярвам.
Медузата: — Как да не вярвате?
Мечтателя: — Че как да повярвам?… Вие се движите заобиколена само от хиляда медузи.
Медузата: — Хиляда са ми достатъчни. Това са моите камериерки.
Мечтателя: — Значи, не сте три милиарда.
Медузата: — Мислите, че лъжа ли?.
Мечтателя: — Докато не видя поне три милиона от трите милиарда на едно място, няма да повярвам.