Медузата: — Ако поискам, ще ги видите.
Мечтателя: — А как ще ги повикате? Можете ли да им заповядате?
Медузата: — Само да кажа…
Мечтателя: — И ще ви послушат, така ли?
Медузата: — А вие как мислите?
Мечтателя: — Аз мисля, че няма да ви послушат.
Медузата: — Ще ме послушат!
Мечтателя: — Няма… Все още мисля, че не можете да съберете три милиона медузи около Синята акула, да я притиснат и да изхвърлят отровните си сокове
Медузата: — Мога.
Мечтателя: — Не можете!…
Медузата: — Къде да ги събера?
Мечтателя: — При Скалата, която остана под вълните. И то веднага.
Медузата: — Сега ще видите… Около Синята?
Мечтателя: — Да.
Медузата: — Близо до нея?
Мечтателя: — Просто да я прегърнат.
Медузата: — И да изпущат парливи сокове?
Мечтателя: — Да.
Медузата: — Три милиона?
Мечтателя: — Три.
Медузата: — Гледайте сега какво става!…
Водача и Ловкия се хвърлиха върху Мечтателя и започнаха да го целуват. Най-после крепостта Глагоабазубадуза бе разгромена и превзета.
Глава двадесети шеста
ЧЕСТНАТА ДУМА НА АКУЛАТА
Лиско се провря през нещо тясно и се озова в едно огромно помещение, където царуваше познатата от устата на акулата тъмнина. Тук беше по-топло, отколкото в морето, и най-важно — по-спокойно.
— Ха-ха-ха! — прозвуча смехът на Синята акула, не този път приглушен, сякаш идваше от другия свят.
Лиско се сви от страх. Това ли е смъртта, за която толкоз много се говори? Той е мъртъв, това е ясно. Остава само да си припомни как се развиха събитията: първо — от скалата в морето, второ — от морето в устата, трето — от устата в тесния тунел, четвърто — от тесния тунел в широката зала. Остава да помисли какво следва след устата и тунела. След устата обикновено следва гърлото, след гърлото… Лиско извика от ужас.
— Защо крещиш? — прозвуча гласът на акулата от другия свят.
— Къде се намирам?
— В стомаха ми.
Значи това е стомахът на акулата!… Край, връщане няма!… Все пак изядената жертва се учуди. Преди всичко тя не можа да усети болка от прословутите й зъби. Доколкото разбираше или усещаше, лисичето си е здраво. Ето, опипва опашката и крачетата, главата и гърба — всичко е на мястото си. Стомахът на злодееца бе изграден удобно, дори уютно — приятно отоплен, липсваше му само осветление.
— Какво се случи? — зададе втория въпрос Лиско.
— Глътнах те — отвърна акулата. — Вълната те тласна право в стомаха ми. — Гласът се чуваше слабо, по всяка вероятност похитителят също викаше.
— И сега? Какво ще стане по-нататък?
— Нищо особено, хитрецо.
— Виж ти. нищо особено!…
— Нали щяхте да ме ядете?
— Често ми се случва в практиката — започна да обяснява похитителят. — От лакомия или друго, взема, че глътна жертвата.
— Е?
— Нищо… Така не ми е сладко.
— И като не ви е сладко?
— Изплювам и изяждам отново.
— И с мен ли ще сторите същото?
— Разбира се.
— Отново ще видя света?
— Ако можеш да разгледаш нещо за няколко секунди — да.
— Хайде де!…
— Слушай, пак хитруваш.
— Все пак кога ще стане това?
— Когато искам АЗ.
— Моля ви, изплюйте ме по-бързо, за да ви уважавам повече.
— Това си е моя работа.
Лиско замълча. В стомаха на акулата му беше добре: можеше да се излегне, да се търкулне, да подскочи или да се протегне чак до върха на опашката.
За да ви стане ясно какво представлява стомахът на едно подобно животно, трябва да ви осведомя, че Синята акула принадлежеше към раздела „китови акули“, сектор „човекоядни“. Дължината на отделен екземпляр обикновено достига 12 метра, а някои екземпляри се развиват до 18 метра. Ако вземем за средна големина 15 метра, колкото бе дълга въпросната наша познайница, можем да си представим стомаха й, в който бе попаднал Лиско. Има случаи, когато при харпуниране на подобни акули в стомаха й са откривали цели тюлени. В един стомах е била намерена каса уиски, марка „Джони уокър“. Можем да си представим какво пиене е паднало сред моряците на кораба. По-важното е друго. Оказало се, че уискито, отлежало в стомаха на акулата, придобило изключителни качества. Когато се върнали в Шотландия, моряците уведомили представителите на фирмата. За доказателство предали две бутилки на дегустаторите. След като опитали, дегустаторите подскочили от изненада. Тогава фирмата започнала да подхвърля каси на срещнати по морето акули. Същите акули били отбелязани с малки харпунчета. За съжаление нито една белязана акула не е предадена до днес на производителите. В случая се правят следните предположения:
— Не! — извика Лиско и инстинктивно впи нокти в стомаха на акулата.