Но Слона не искаше да повярва, че бе извършена революция, и остана в клетката си, за да пише спомените си.
Представете си прегръдките, целувките, разказите и така нататък, и така нататък и всичко това ставаше под дъжда. И това е най-интересното: когато някой е радостен, хич не го е грижа за малките неприятности и не се страхува, че ще настине.
Маестро Круша продължаваше да стиска ръката на най-малкото мече и да заеква развълнувано:
— Спомняте ли си, когато танцувахте под звуците на цигулката?
Мечето си спомни и започна веднага да танцува, докато момчетата пляскаха с ръце.
Разбира се, Черешко бе веднага осведомен за завръщането на Лукчо: представете си как се прегърнаха двамата приятели.
— Хайде, време е да прекъснем празненството — каза по едно време Лукчо — Трябва да ви изложа един малък план...
Но докато той им излага плана си, нека видим за момент какво бе станало с принц Лимон.
Глава двадесет и девета
Една буря, която не иска да престане
Оставихме владетеля да стои с глава, завряна в торището под претекст, че там се чувствува удобно.
— Тук е топло и спокойно — казваше владетелят и плюеше сламките, които му влизаха в устата. — Ще остана тука, докато моите телохранители възстановяват обществения ред.
Тъй като беше избягал, без да се обръща, той не знаеше, че неговите телохранители бяха избягали, че лимоните му бяха до един в затвора и че в селото беше обявена република.
Когато дъждът започна да мокри обилно задната част на тялото му, принцът измени решението си.
— Това място е влажно — каза той, — по-добре ще бъде да се преместя нейде по на сухо. — Той започна да рита и накрая успя да се измъкне от торището.
Тогава забеляза, че се намира само на няколко крачки от замъка Череша.
— Как съм стигнал дотука, дявол да го вземе? — се попита той, чистейки очите си от тора.
Той се скри зад една купа сено, за да остави да мине някакво шествие (вие знаете за кого се отнася), после се отправи нагоре по склона. Позвъни и Ягодка дойде да му отвори.
— Графините не приемат просяци — каза девойката и блъсна вратата под носа му.
— Как просяк! Аз съм владетелят! Ягодка го погледна със съжаление.
— Бедни човече — каза тя, — бедността ви е взела ума.
— Каква бедност, аз съм свръхбогат!
— Това е трудно за вярване — прибави Ягодка и започна да бърше лицето му с кърпичка.
— Престанете да ме бършете и известете веднага графините за моето пристигане!
— Какво става тука? — попита дон Мерудия, който минаваше оттам, като се секнеше.
— Един бедняк, който си представя, че е владетелят. На дон Мерудия беше достатъчно да хвърли само един поглед, за да познае принца.
— Преоблякох се така, за да опозная отблизо своя народ — заяви Лимон, който се срамуваше от състоянието, в което се намираше.
— Заповядайте, ваше височество — каза дон Мерудия с дълбок поклон.
Владетелят влезе, след като хвърли гневен поглед към Ягодка.
Графините започнаха да възхваляват грижите на принца за народа.
Вижте само с какви неприятни неща трябва да се занимава.
— Благото на народа преди всичко! — отговаряше владетелят, без даже да се изчерви, защото никой не е виждал Лимона да се изчервява.
— Как ваше височество намира народа си?
— Щастлив и доволен — заяви принцът. — Не познавам по-щастлив народ от моя!
Той не знаеше, че казва истината. Неговият народ наистина беше щастлив в този момент, защото се беше отървал от него.
— Дали ваше височество се нуждае от кон, за да се върне в замъка? — попита Домат.
— Не, не! — отговори живо принцът. — Ще почакам да мине бурята.
— Бих желал да привлека вниманието на ваше височество — каза управителят — върху обстоятелството, че бурята престана и че слънцето отново грее.
— Имате дързостта да ми противоречите! — изкрещя принцът, като тропна с крак.
— Наистина не мога да си обясня вашата смелост — забеляза барон Портокал. — Щом като негово височество казва, че има буря, по въпроса не може да се спори.
Всички започнаха да говорят за времето.
— Какво лошо време — каза Череша първа, гледайки през прозореца към градината, в която слънцето караше да блестят като скъпоценности цветята, измокрени от току-що преминалата буря.
— Какъв ужасен дъжд, вижте как вали като из ведро! — каза Череша втора, като гледаше един слънчев лъч, който слизаше косо иззад един облак и весело се отразяваше в езерцето с червените рибки.
— Чуйте какви гръмотевици! — каза дук Мандарина, като запуши ушите си и се преструваше на уплашен.
Череша първа измисли нещо гениално.