— Ягодке — каза тя, — тичай бързо да затвориш всички капаци.
Ягодка се затича да затваря капаците на замъка и след малко в стаите зацари пълен мрак.
В салона запалиха лампата и Череша втора въздъхна:
— Каква страшна нощ!
— Страх ме е! — каза принц Лимон в момент на искреност.
Всички започнаха да треперят като листове, за да му вдъхнат смелост.
По едно време Домат се приближи до прозореца, открехна капака и боязливо каза:
— Струва ми се, че бурята започва да утихва.
— Не, не утихва! — извика принцът, като погледна накриво слънчевия лъч, който се бе промъкнал в стаята.
Доматът побърза да затвори и се съгласи, че всъщност навън продължава да вали като из ведро.
— Ваше височество — каза баронът, който с нетърпение чакаше да седне на масата, — не бихте ли желали да си похапнете? — Но принцът отказа:
— Това време ми убива апетита.
Баронът не разбираше какво общо има вечерята с времето, но тъй като всички побързаха да кажат, че и на тях бурята е убила апетита, той заяви:
— Аз казах само така, ваше височество! Гръмотевиците ми причиняват такива стомашни болки, че не бих могъл да погълна дори едно бульонче.
Всъщност, ако би могъл, той би погълнал няколко стола, но не беше удобно да противоречи на владетеля.
А той, уморен от преживяванията през деня, заспа в креслото. Завиха го с едно одеяло и отидоха на вечеря. Домат яде съвсем малко. После бързо стана и каза, че отива да си легне. Но вместо да си легне, той се измъкна в градината и се отправи към селото.
— Искам да хвърля един поглед. Страхът на принца е много подозрителен. Не бих се учудил, ако е избухнала революция.
При тази дума тръпки полазиха по гърба му. Забрани си да мисли за нея, но колкото повече я пъдеше, толкова повече проклетата думичка танцуваше пред очите му с всичките си букви: Р — като Рим, Е — като Етна, В — като Венеция, и така нататък.
По едно време му се стори, че някой го следи. Той залегна до един сипей и зачака. След няколко минути край него мина господин Грах, който стъпваше внимателно, като че ли ходеше по яйца.
У адвоката възникна подозрение: като видя Домат да се измъква в парка, веднага тръгна по следите му.
— Тука нещо се мъти — каза той, — не бива да го изгубвам от очи.
Домат се готвеше да излезе от скривалището си, когато се появи още една сянка.
Той клекна отново зад сипея и я остави да го отмине. Този път беше дон Мерудия, който беше решил да проследи адвоката.
С носа си Мерудия беше надушил, че нещо става, и не искаше да остане неосведомен.
Дук Мандарина пък беше подушил миризмата на Мерудия и бе тръгнал по следите на възпитателя.
— Няма да се учудя, ако след малко се появи и баронът — промърмори Домат, като задържаше дъха си, за да не го открият.
И наистина, ето че се появи и баронът. Виждайки дука да излиза, Портокал беше помислил, че той отива някъде на вечеря, и беше решил да не изпусне случая да се натъпче още веднъж. Фасул се задъхваше, като теглеше количката, но в тъмното не се виждаха нито камъните, нито дупките и баронът получаваше в корема такива удари, че скимтеше като кученце.
Баронът беше последен. Домат излезе от скривалището си и тръгна по петите му.
Така прекараха нощта във взаимно следене. Господин Грах се мъчеше напразно да настигне Домат, който беше останал последен в редицата, Дон Мерудия следеше господин Грах. Дукът преследваше дон Мерудия. Баронът не губеше от погледа си дука. Домат пък вървеше по стъпките на барона. Всеки следеше внимателно движенията на този, който беше пред него, без да подозира, че сам е следен. На няколко пъти те сменяха местата си: господин Грах, който беше пръв например, ставаше втори, защото дон Мерудия често свиваше по по-кратки пътечки и го изпреварваше. Тогава не се успокояваха, докато не установяха първоначалния ред. Тъй те прекараха нощта във взаимно дебнене и не можаха да разберат какво се беше случило в селото. Когато се съмна, всички бяха смъртно уморени.
Решиха да се върнат в замъка. Като се срещнаха из алеите на парка, те се поздравиха и се запитаха взаимно за здравето, като си разправяха куп лъжи.
— Къде сте били? — каза дон Домат, като се обърна към господин Грах.
— Бях свидетел на сватбата на брат си.
— Чудно, обикновено бракосъчетанията не се извършват нощем!
— Моят брат е твърде своенравен — отговори адвокатът, като се изчерви. Домат се ухили: той знаеше, че Грах няма братя.
Дон Мерудия каза, че бил на пощата. Дукът и баронът казаха, че са ходили да ловят риба и много се учудиха, че не са се срещнали на реката.
Всички бяха така уморени, че ходеха със затворени очи и само един от тях видя, че върху кулата на замъка се развява знамето на републиката.