— Така ли се събуждате винаги? Отваряте най-напред едното си око, а после другото?
Незнайко кимна с глава и отвори другото си око.
— Значи вие не спите?
— Не, аз току-що се събудих.
Незнайко искаше да каже още нещо, но момиченцето сложи пръст на устните му и каза:
— Мълчете, мълчете! Не бива да говорите. Вие сте много болен.
— Съвсем не съм!
— Откъде знаете? Нима сте доктор?
— Не.
— Виждате ли? А приказвате. Вие трябва да лежите мирно, докато повикам лекаря. Как ви е името.
— Незнайко. А вашето?
— Синеочка.
— Хубаво име — одобрително каза Незнайко.
— Много се радвам, че ви харесва. Изглежда сте възпитано момче.
По лицето на Незнайко се разля усмивка. Той беше много доволен от похвалата, тъй като почти никой никога не го бе хвалил, а повече му се бяха карали. Наблизо нямаше момчета и Незнайко не се страхуваше, че ще почнат да го закачат, гдето приказва с момиче. Затова той разговаряше със Синеочка напълно свободно и учтиво.
— А как се казва онова, другото момиче? — попита Незнайко.
— Кое друго?
— Онова, с което приказвахте. Едно красиво момиче с бели коси.
— О! — възкликна Синеочка. — Значи вие отдавна не спите?
— Не, аз само за минутка бях отворил очи и после веднага пак заспах.
— Не е истина, не е истина! — поклати глава Синеочка и смръщи вежди. — Значи вие намирате, че аз не съм достатъчно красива?
— О, не, какво приказвате! — изплаши се Незнайко. — И вие сте красива.
— Коя от нас е по-хубава, аз или тя?
— Вие… и тя. И двете сте много хубави.
— Вие сте жалък лъжец, но аз ви прощавам — отвърна Синеочка. — Вашата красавица се казва Снежинка. Вие пак ще я видите. А сега стига толкова. Вредно е за вас да приказвате много. Лежете мирно и да не сте помислили да ставате. Ей сега ще повикам Пчелица.
— Коя е Пчелица?
— Пчелица е нашата лекарка. Тя ще ви лекува.
Синеочка излезе. Незнайко тутакси скочи от леглото и започна да си търси дрехите. Той искаше по-скоро да избяга, защото знаеше, че лекарите обичат да гощават своите болни с рициново масло и да ги мажат с йод, от който страшно много щипе. Дрехите ги нямаше наблизо, но вниманието му беше привлечено от една кукла, седнала на една пейчица до стената.
На Незнайко веднага му се прииска да счупи куклата и да види какво има вътре — памук или дървени стърготини. Той забрави за дрехите си и се залови да търси нож, но в това време видя своето отражение в огледалото. Незнайко захвърли куклата на земята и почна да прави гримаси пред огледалото, разглеждайки лицето си. Като се налюбува достатъчно на себе си, той каза:
— Аз също съм красив и лицето ми не е много кръгло.
В този момент зад вратата се чуха стъпки. Незнайко бързо се мушна в леглото и се покри с юргана. В стаята влязоха Синеочка и едно друго момиченце с бяла престилка и с бяла шапчица, с малко кафяво куфарче в ръка. То имаше пълни червени бузи. Зад кръглите рогови очила гледаха сериозни сиви очи. Незнайко разбра, че това е доктор Пчелица, за която Синеочка му бе говорила.
Пчелица приближи до леглото на Незнайко един стол, сложи на него куфарчето си и като поклати глава каза:
— Ех, тези момчета! Вечно измислят разни лудории! Я ми кажете, моля ви се, защо ви е потрябвало да летите с този балон? Мълчете, мълчете! Зная какво ще кажете: аз няма вече. Всички момчета казват това, а после пак почват да лудуват.
Пчелица отвори куфарчето си и в стаята веднага замириса на йод или на някакво друго лекарство. Незнайко страхливо се сви. Пчелица се обърна към него с думите:
— Болният да се изправи!
Незнайко почна да слиза от леглото.
— Болният не бива да става! — каза строго, Пчелица. — Аз ви казах да седнете.
Незнайко сви рамене и седна в леглото.
— Няма нужда да свивате рамене — забеляза Пчелица. — Покажете си езика.
— Защо?
— Покажете го, покажете го. Така трябва.
Незнайко изплези език.
— Кажете „а“.
— А-а-а — проточи Незнайко.
Пчелица извади от куфарчето си една дървена тръбичка и я допря до гърдите на Незнайко.
— Дишайте дълбоко.
Незнайко почна да пухти като локомотив.
— Сега не дишайте.
— Хи-хи-хи! — затресе се от смях Незнайко.
— Защо се смеете? Струва ми се, че нищо смешно не съм казала!
— Че как тъй мога съвсем да не дишам! — попита Незнайко и продължи да се кикоти.
— Съвсем да не дишате, разбира се, не можете, но за минутка може да спрете дишането си, нали?
— Може — съгласи се Незнайко и престана да диша.
След като свърши прегледа, Пчелица седна на масата и почна да пише рецепта.
— Вашият болен има на едното рамо синина — каза тя на Синеочка. — Идете в аптеката, там ще ви дадат медена мушамичка. Отрежете едно парченце от мушамичката и го сложете на болното място. И не му позволявайте да става от леглото. Ако стане, ще изпочупи всичките ви съдове и ще разбие някому челото. С момчетата човек трябва да се отнася по-строго.
Пчелица скри тръбичката в куфара си, погледна още веднъж изпод вежди Незнайко и си отиде.
Синеочка взе рецептата от масата и каза:
— Чухте ли? Трябва да лежите.
В отговор на това Незнайко направи тъжна физиономия.
— Няма какво да гримасничите. И да не сте помислили да търсите дрехите си, аз добре съм ги скрила — добави Синеочка и излезе от стаята с рецепта в ръка.
Дванадесета глава
Новите познати
Когато Синеочка излезе, Незнайко полежа малко, после си спомни, че бе решил да види от какво е направена куклата и пак се приготви да стане, но в същия момент зад вратата отново се разнесоха стъпки и се зачу нечий шепот.
— Къде е?
— Там.
— Какво прави?
— Лежи в леглото.
— Мъртъв ли?
— Не, струва ми се, жив.
— Нека да го видя.
— Почакай.
Незнайко погледна към вратата и забеляза, че някой наднича през дупката на ключалката.
— Хайде дръпни се, ненаситнице! И аз искам да погледна — чу се отново шепот.
— Няма да се дръпна, щом ме наричаш ненаситница.
Зад вратата се чу шум.
— Не се блъскай, не се блъскай! — раздаде се сърдит шепот. — Ако ме блъснеш още веднъж, ще те дръпна за косата.
— А пък аз — за плитките и ще те ритна даже!
Незнайко поиска да види кой спори там. Той скочи от леглото и бързо разтвори вратата. Чу се глух удар и Незнайко видя пред себе си две момиченца. Те отскочиха настрани, хванали челата си с ръце, и уплашено гледаха Незнайко. На престилката на едното беше избродирано зелено зайче, а на другото — червена катеричка. И двете като по команда замигаха, заплакаха, след това се обърнаха назад и почнаха да се изкачват по тясната стълбичка отдясно на вратата.
— А-а-а! — плачеше силно момиченцето с късите плитчици, които стърчаха на тила му в различни посоки.
— У-у-у! — пригласяше му и другото, с голяма синя панделка на самия връх на главата.
Незнайко се почеса по тила и измърмори под носа си:
— Виж ти история! Май че здравата ги треснах с вратата.
От страх да не направи още нещо в чуждата къща Незнайко се мушна в леглото и реши да дремне, но след малко в коридора отново се зачуха стъпки. Вратата се отвори и в стаята надникна ново момиченце. То имаше къдрави коси, весели, игриви очи и дяволито личице с остро носленце.
— Момче! — извика то. — Побойник!
Незнайко подскочи от изненада в леглото. Вратата веднага се хлопна и се чуха бързо отдалечаващи се стъпки. Незнайко сви рамене и измърмори презрително: