— Не плачи, за да не ти се зачервят очите, Оливър, а изяж храната си и бъди благодарен — каза мистър Бъмбл с глас, в който звучеше внушителна тържественост. — Ще те дадат чирак, Оливър.
— Чирак ли, сър? — запита момчето разтреперано.
— Да, Оливър — отвърна му мистър Бъмбл. — Добрите и богобоязливи господа, които се грижат за тебе като истински родители, понеже си лишен от такива, решиха да те дадат чирак, да те подготвят за живота и да направят от тебе човек, макар че за това черковната община ще трябва да изразходва три лири и десет шилинга! Три лири и десет шилинга, Оливър! Седемдесет шилинга сто и четиридесет сикспенса! — и всичко това за едно непослушно сираче, което никой не може да обича.
Когато мистър Бъмбл спря да си поеме дъх след произнасянето на тази гръмко изказана реч, сълзи се стичаха по лицето на бедното дете и то се разплака горчиво.
— Хайде — каза мистър Бъмбл, този път не така тържествено, понеже суетата му беше задоволена, след като видя въздействието на красноречието си. — Хайде, Оливър, избърши си очите с края на ръкава си и не плачи в кашата, това е много глупаво, Оливър. — И наистина, че беше глупаво — в кашата и без това имаше достатъчно вода.
По пътя за съда мистър Бъмбл каза на Оливър, че едничкото нещо, което трябва да направи, е да се постарае да изглежда щастлив и доволен, а когато съдията го попита дали иска да стане чирак, да отговори, че много би желал това. Оливър обеща да изпълни и двете предписания, още повече че, както мистър Бъмбл деликатно му загатна, не се знаеше какво може да го сполети, ако пропуснеше да се съобрази с тези съвети. Когато пристигнаха, затвориха Оливър самичък в една малка стаичка и мистър Бъмбл го предупреди да седи и да чака, докато той се върне и го вземе.
Момчето стоя там с разтуптяно сърце в продължение на половин час. Като измина това време, мистър Бъмбл си подаде главата, този път не украсена с триъгълната шапка, и каза високо:
— Сега, Оливър, милото ми момче, ела при господина — Докато мистър Бъмбл произнасяше тези думи, лицето му придоби мрачен и застрашителен вид и той прибави с нисък глас: — Не забравяй какво ти бях казал, калпазанин такъв!
Оливър загледа невинно мистър Бъмбл, учуден от противоречивото му държане, но клисарят предотврати всяка забележка от негова страна, като го поведе веднага към съседната стая, чиято врата беше широко отворена. Стаята беше голяма и с висок прозорец. Зад писалището седяха двама възрастни господа с напудрени коси. Единият от тях четеше вестник, а з това време другият преглеждаше някакво малко парче пергамент с помощта на чифт очила с рогови рамки. Мистър Лимбкинс беше застанал пред писалището от едната страна, а мистър Гемфийлд, с полуизмито лице — от другата. Двама или трима дебели мъже с високи ботуши се разхождаха наоколо.
Старият господин постепенно задряма върху пергаментния лист; последва малка пауза, след която мистър Бъмбл намести Оливър пред писалището.
— Това е момчето, ваше благородие — каза мистър Бъмбл.
Възрастният господин, който четеше вестника, вдигна за миг глава и дръпна другия възрастен господин за ръката; последният се стресна и се събуди.
— О, това ли е момчето? — запита той.
— Да, сър, то е — отвърна мистър Бъмбл. — Поклони се на съдията, милото ми.
Оливър се сепна и направи най-хубавия възможен за него поклон. С очи, вперени в напудрената перука на съдията, той се чудеше дали всички настоятелства се раждат с това бяло нещо по главата и дали то ги прави настоятелства.
— Е — каза възрастният господин, — предполагам, че той обича коминочистаческия занаят.
— Просто умира за него, ваше благородие — отвърна Бъмбл, като леко ощипа Оливър, за да му напомни, че би било най-добре да не се опитва да му противоречи.
— И значи той желае да стане коминочистач, така ли? — запита възрастният господин.
— Ако утре го накараме да се залови с някой друг занаят, той веднага ще избяга, ваше благородие — отвърна Бъмбл.
— И този човек, който ще му стане господар — вие; сър, ще се отнасяте добре с него, ще го храните и ще се грижите за здравето му, нали? — запита възрастният господин.
— Когато кажа „да“, това значи „да“ — отвърна мистър Гемфийлд натъртено.
— Ти говориш грубичко, приятелю, но ми изглеждаш честен и откровен човек — каза възрастният господин, като обърна очилата си към кандидата за предлаганата заедно с Оливър сума. Лицето му явно изразяваше суровост и жестокост. Но съдията беше полузаспал и полувдетинен, така че никой разумен човек не можеше да очаква от него да преценява правилно хората.