— Не, не, не! — промълви страхливецът, сломен от всички тези обвинения.
— Всяка дума — извика старият джентълмен, — всяка дума, разменена между тебе и онзи презрян злодей, ми е добре известна. Сенки по стените са улавяли шепота ви и са го носили до ушите ми; при вида на онова преследвано дете дори порокът придоби силата и едва ли не качествата на добродетелта. Извършено е убийство, в което и ти си морален, ако не и физически съучастник.
— Не, не — възрази Мънкс. — Аз, аз не зная нищо за това. Аз тъкмо се готвех да разпитам как стои работата, когато вие ме заловихте. Поводът не ми бе известен. Мислех, че се касае за обикновено скарване.
— Убийството е било извършено поради това, че част от тайните ти са били разкрити — отвърна мистър Браунлоу. — Няма ли да разкриеш и останалата част?
— Да, ще го сторя.
— Ще подпишеш ли достоверното изложение на фактите и ще го потвърдиш ли пред свидетели?
— И това обещавам.
— Обещаваш ли, че ще стоиш тук, без да се помръднеш, докато се състави надлежният документ, и ще дойдеш ли после с мене там, където сметна, че ще е най-добре за неговото засвидетелстване?
— Ако настоявате, и това ще направя.
— Трябва да направиш и нещо повече от това — каза мистър Браунлоу. — Наложително е да върнеш отнетото от тебе имущество на едно невинно и безобидно дете, защото то е тъкмо такова, макар и да е рожба на греховна и нещастна любов. Ти не си забравил постановленията на завещанието. Приведи ги в изпълнение, доколкото те засягат брат ти, и тогава върви, където желаеш. В този свят няма защо да се срещаш вече с него.
Мънкс крачеше напред-назад, като размишляваше с мрачно и зло лице върху това предложение и възможностите да откаже да го изпълни, разкъсван от страховете си, от една страна, и от омразата си — от друга. В това време някой отключи бързо вратата и един джентълмен (мистър Лосбърн) влезе в стаята, обзет от силно вълнение.
— Човекът ще бъде заловен — провикна се той. — Ще бъде заловен довечера!
— Убиецът? — запита мистър Браунлоу.
— Да, да — отвърна другият. — Видели са кучето му да обикаля край едно старо негово свърталище и се предполага, че господарят му или вече е пристигнал, или скоро ще се озове там под прикритието на тъмнината. Навред наоколо сноват преследвачи. Говорих с хората, които са натоварени със залавянето му, и те ми казаха, че е невъзможно да се изплъзне. Тази вечер властта ще оповести, че дава награда от сто лири.
— Аз ще дам още петдесет и ще го известя със собствената си уста на самото място, само да мога да се добера дотам. Къде е мистър Мейли?
— Хари? Щом се увери, че приятелят ви е тръгнал благополучно за тук във файтона с вас, веднага избърза за мястото, където научи тази новина — отвърна докторът, — и като се качи на коня си, се втурна да се присъедини към първия отред на уреченото между тях място, някъде си в околностите на града.
— А Феджин — каза мистър Браунлоу, — нещо за него?
— Последният път, когато чух за него, още не го бяха хванали, но положително ще го заловят, дори може вече да са го заловили. Уверени са, че ще го пипнат.
— Взе ли вече решение? — обърна се мистър Браунлоу с нисък глас към Мънкс.
— Да — отвърна той. — Вие ще запазите тайната ми, нали?
— Ще я запазя. Остани тук, докато се завърна. Само така ще бъдеш в безопасност.
Те напуснаха стаята и вратата отново се заключи.
— Какво направихте? — запита шепнешком докторът.
— Всичко, за което можех да се надявам — дори повече. Като взех предвид съобщеното ми от онази клета девойка и това, което сам аз знаех, заедно с разследванията на нашия добър приятел, извършени на самото място, аз не му оставих никаква пролука, откъдето да се измъкне, и изложих цялото му злодейство, което всички тези факти безспорно доказаха. Пишете и определете срещата, за други ден вечерта, в седем часа. Ние ще пристигнем там няколко часа преди това, но ще имаме нужда от почивка, особено младата госпожица, която твърде е възможно, ще се нуждае от повече твърдост, отколкото бихме могли сега да предположим. Но кръвта ми кипи от желание да отмъстя за онова клето убито създание. По кой път поеха?