Тоби поклати глава.
— Ако го е направил — каза Кагс, — кучето щеше да иска да ни заведе на самото място. Не. Аз мисля, че е отишъл зад граница и е оставил кучето тук.
Това разрешение изглеждаше най-вероятно и бе възприето като най-правилно. Кучето пропълзя под един стол и се сви да спи, несмущавано повече от никого.
Мракът беше се спуснал вече, затова затвориха прозоречните капаци и запалиха свещ, която сложиха на масата. Ужасните случки, станали през последните два дни, бяха направили дълбоко впечатление и на тримата и бяха засилили опасността и несигурността на собственото им положение. Те приближиха столовете си по-близо един до друг, стряскайки се при всеки шум. Приказваха малко, при това шепнешком, и бяха тъй наплашени и мълчаливи, сякаш тленните останки на убитата жена лежаха в съседната стая.
Те седяха така известно време, когато изведнъж се дочу почукване на вратата долу.
— Младият Бейтс — обади се Кагс, като се огледа ядосано наоколо, за да възпре страха, който сам чувствуваше.
Чукането се повтори. Не, не беше той. Той никога не чукаше по този начин.
Кракит отиде до прозореца и цял разтреперан, провря навън главата си. Нямаше нужда да им казва кой беше долу; бледото му лице бе достатъчно изразително. Кучето също в миг наостри уши и затича с вой към вратата.
— Трябва да го пуснем да влезе — каза той и взе свещта.
— Нищо друго ли не може да се направи? — запита другият с прегракнал шепот.
— Абсолютно нищо. Наложително е да влезе.
— Не ни оставяй в тъмното — каза Кагс, като взе една свещ от камината и я запали с толкова разтреперана ръка, че чукането се повтори още два пъти, преди да бе свършил …
Кракит слезе долу и се завърна, последван от един човек, чиято долна част на лицето бе скрита под носна кърпа, докато друга бе превързана около челото му под шапката. Той бавно ги махна. Пребледняло лице, хлътнали бузи, вкопани навътре очи, небръсната от три дни брада, измършавяла снага, тежък дъх — това беше самият призрак на Сайкс.
Той сложи ръка на един стол, поставен в средата на стаята, но когато се готвеше да седне на него, разтрепера се и като хвърли поглед над рамото си, довлече го до стената — колкото бе възможно по-близко — и седна.
Не се размени нито една дума. Той гледаше ту единия, ту другия, ту третия в пълно мълчание. Ако някое око се вдигнеше крадешком и срещнеше неговото, веднага пак се спущаше надолу. Когато дрезгавият му глас наруши мълчанието, и тримата се стреснаха. Сякаш никога по-рано не бяха го чували.
— Как дойде тук кучето? — запита той.
— Самичко. Преди три часа.
— Тазвечершният вестник съобщава, че Феджин е заловен. Истина ли е, или е лъжа?
— Истина е. Отново замълчаха.
— Дявол да ви вземе всичките! — възкликна Сайкс и прокара длан по челото си. — Нищо ли нямате да ми кажете?
Всички се размърдаха смутено, но никой не проговори.
— Ти, който държиш тази къща — каза Сайкс, обръщайки лице към Кракит, — възнамеряваш ли да ме предадеш, или ще ме оставиш да се крия тук, докато свърши преследването?
— Можеш да останеш, ако смяташ, че е безопасно — отговори Тоби след известно колебание.
Сайкс прокара бавно очи по стената зад гърба си като че ли по-скоро се опитваше да извърне глава, отколкото го вършеше, и запита:
— То… тялото… погребано ли е?
Те поклатиха отрицателно глави.
— Защо не е? — отвърна той със същия поглед зад себе си. — Защо държат такива ужасни неща над земята? Кой чука там?
С едно движение на ръката Кракит даде да се разбере, че няма от що да се страхуват, и напусна стаята. После веднага се върна с Чарли Бейтс зад себе си. Сайкс седеше срещу вратата, така че в момента, когато влезе момчето, то съзря фигурата му.
— Тоби — каза Чарли, отдръпвайки се назад, щом Сайкс обърна очи към него, — защо не ми каза това, когато бяхме долу?
Имаше нещо толкова потресаващо в уплахата на тримата мъже, че злочестият човек бе готов да се опита да умилостиви дори момчето. Той кимна и направи движение, сякаш искаше да се ръкува с него.
— Нека отида в някоя друга стая — каза Чарли, като се отдръпна още по-назад.
— Чарли! — каза Сайкс и пристъпи напред. — Ти н… не ме ли познаваш?
— Не се приближавай до мене — отвърна момчето, като отстъпваше все по-назад с изпълнени от ужас очи, отправени към убиеца. — Чудовище!
Човекът спря насред път и те се изгледаха един друг, обаче очите на Сайкс се плъзнаха постепенно надолу.
— Бъдете свидетели и тримата — извика момчето, като разтърси свития си юмрук, обхванат от ярост, която се засилваше при всяка негова дума. — Бъдете свидетели и тримата… аз не се боя от него… ако го подирят тук, ще го предам, да, ще го сторя. Казвам ви го направо. Може да ме убие за това, ако желае, или ако посмее, но ако съм тук, ще го предам. Ще го предам, дори и жив да го изгорят. Убийство! Помощ! Ако има решителност у вас тримата, вие ще ми помогнете! Убийство! Помощ!