Като издаваше тези викове, придружавайки ги с буйни движения, момчето се нахвърли с голи ръце върху силния мъж и благодарение на удвоената си енергия и внезапността на нападението му го повали тежко на земята.
Тримата наблюдатели изглеждаха съвсем смаяни. Те не се намесиха и момчето и мъжът се търкулнаха заедно на пода. Момчето не обръщаше никакво внимание на стоварващите се отгоре му удари и впиваше ръцете си все по-здраво и по-здраво в гърдите му под дрехите, като не преставаше да вика за помощ с всички сили.
Но борбата беше твърде неравна, за да трае дълго, Сайкс го бе повалил и коляното му лежеше върху неговото гърло, когато Кракит го дръпна назад с изплашен поглед и посочи към прозореца. Долу блещукаха светлини, чуваше се висок и оживен разговор, а бързи стъпки — колко много на брой изглеждаха те — прекосяваха най-близкия дървен мост. Между тълпата, изглежда, се намираше човек на кон, тъй като по неравния паваж се чуваше тропотът на копита. Блясъкът на лампите се увеличи, стъпките зачестиха, станаха по-шумни и се приближаваха напред. Тогава на вратата се чу силно почукване, както и прегракналите гласове на множество ядосани хора, които биха накарали и най-дръзкият да затрепере.
— Помощ! — изкрещя момчето с глас, който разцепи въздуха. — Той е тук! Счупете вратата!
— В името на краля! — извикаха гласовете отвън; и дрезгавите викове отново прозвучаха, само че сега те бяха още по-силни.
— Счупете вратата! — крещеше момчето. — Казвам ви, че никога няма да я отворят. Изтичайте право в стаята, където има светлина. Счупете вратата!
Удари, чести и тежки, заваляха по вратата и по долните прозоречни капаци, когато то престана да говори, и воят на тълпата отново се надигна, като за първи път даде ясна представа на служителя за действителната си мощ.
— Отворете някоя врата, където бих могъл да заключа това дяволско момче — извика свирепо Сайкс, като тичаше напред-назад и влачеше момчето с такава лекота, сякаш то беше някакъв празен чувал. — Онази врата! Бързо! — Той го захвърли вътре, зарези вратата и обърна ключа. — Долната врата здраво ли е заключена?
— Заключена е два пъти, а има и верига — отвърна Кракит, който продължаваше да стои съвсем смаян и безпомощен.
— А рамките — здрави ли са?
— Обковани са с желязо.
— Ами прозорците?
— Да, също и прозорците.
— Дявол да ви вземе! — извика отчаяният злодей, вдигнал заплашително ръка по посока на тълпата. — Правете каквото щете! Все пак ще ви измамя.
От всички страхотни крясъци, които някога са пронизвали ушите, никои не могат да надвишат крясъка на ожесточената тълпа. Някои подвикваха на тези, които бяха най-близо, подканваха ги да запалят къщата, други ревяха на полицаите да го застрелят на място. Между всички тях никой не показа толкова ярост, колкото човекът на кон, който, като се подхвърли от седлото и впущайки се сред тълпата, сякаш разделяше водни талази, викаше под прозореца, с глас, който се извисяваше над всички други.
— Двадесет гвинеи на човека, който донесе стълба! Най-близките гласове подеха вика и стотици го отекнаха.
Някои викаха за стълби, други за тесли, някои тичаха с факли напред-назад, сякаш, за да ги търсят, като пак се връщаха и отново крещяха. Някои оставаха без дъх да проклинат безсилно, други се натискаха напред, обхванати сякаш от бяс, и така спираха напредването на останалите по-назад, някои измежду най-смелите се опитваха да се изкачат по водосточните тръби и по пукнатините по стената, и всички се люшкаха напред-назад, в мрака долу, подобно на житна нива, разлюлявана от разбушувалия се вятър, като от време на време сливаха виковете си в общ, яростен рев.
— Отливът — извика убиецът, като залитна назад в стаята и скри от погледа си лицата на тълпата, — отливът бе настъпил, когато стигнах тук. Дайте ми въже, дълго въже. Всички са от предната страна. Бих могъл да скоча във Фоли Дич и да офейкам по този начин. Дайте ми въже, иначе ще извърша още три убийства и ще се пребия.
Обхванатите от уплаха мъже му посочиха къде държаха подобни вещи, убиецът избра бързо най-дългото и най-здраво въже и се втурна към покрива.
Всички прозорци в задната част на къщата от дълго време стояха зазидани с тухли, освен едно малко отверстие в стаичката, където бе заключено момчето, но то бе твърде малко дори за неговото тяло. Момчето не бе престанало да вика от този отвор към хората отвън, като ги предупреждаваше да пазят и задната част на постройката. Така че, когато убиецът изскочи най-после на покрива през намиращата се там вратичка, силен вик извести това на тези отпред, които веднага заобиколиха онази страна на къщата и се притискаха един друг, подобно на някакъв поток.