Той закрепи за вратата взетата за тази цел дъска, като я опря така здраво, че отвътре би могло да се отвори само с много голяма трудност. После пропълзя по керемидите и погледна над ниския парапет.
Водата се бе оттеглила и ровът представляваше легло от кал.
През тези къси мигове тълпата се бе притаила и наблюдаваше движенията му, без да долавя целта му, но щом разбра намерението му и видя, че то е неизпълнимо, нададе такъв силен вик, в сравнение, с който предишните крясъци бяха като шепот. Той се повтори отново и отново. Тези, които бяха твърде далеч, та не можеха да разберат значението му, подеха звука, той отекна пак и пак. Сякаш целият град бе излял тук населението си, за да го кълне.
Напред напираха хората, напред, напред, напред, поток от движещи се ядосани лица, като тук-там се виждаше по някоя запалена факла, която ги осветяваше и ги разкриваше с цялата им ярост и ожесточеност. Тълпата бе проникнала в къщите на отсрещния бряг на рова; прозорците се отваряха или биваха просто откъртвани. На всеки прозорец се виждаха по няколко етажа лица, на всеки покрив имаше по цели гроздове хора. Всяко малко мостче (наоколо имаше три) се огъваше под тежестта на тълпата отгоре му. Потокът обаче продължаваше да напира, за да намери ново ъгълче или дупчица, откъдето да излива виковете си и само за миг макар да зърне злодея.
— Сега вече е хванат — извика един човек от най-близкото мостче. — Ура!
Голите глави на тълпата лъснаха, виковете отново прозвучаха.
— Ще дам двадесет фунта стерлинги — извика един стар джентълмен наблизо — на човека, който го залови жив. Ще остана тук, докато дойде да си ги поиска.
Чу се нов рев. В този миг между тълпата взе да се говори, че вратата най-после е изкъртена и че човекът, който пръв е извикал за стълба, се е качил в стаята. Когато това съобщение премина от уста на уста, потокът изведнъж извърна направлението си и хората на прозорците, като виждаха как тълпата се оттича от мостовете, напускаха наблюдателниците си и като се спускаха на улицата, присъединяваха се към останалите, втурнали се през глава към мястото, което бяха напуснали, като всеки се блъскаше и бореше със съседа си, и всички се задъхваха от нетърпение да се приближат до вратата и погледнат престъпника, когато полицаите го изведат. Виковете и крясъците на тези, които биваха притискани почти до задушаване или пък поваляни и стъпквани в бъркотията, бяха ужасни. Тесните улички бяха напълно задръстени и през това време, когато някои се спущаха да заемат отново места пред къщата, а други правеха безполезни усилия да се откъснат от масата, вниманието бе отвлечено от убиеца, макар и общото нетърпение за залавянето му, ако изобщо това бе възможно, да се бе засилило.
Човекът се бе свил, съвсем изумен от яростта на тълпата и невъзможността да избяга. Но като забеляза тази промяна със същата бързина, с която тя бе настъпила, той скочи на нозе, решил да направи последно усилие да спаси живота си, като се спусне в рова, и с риск да се задуши, да се опита да се измъкне в тъмнината и бъркотията.
Придобил нова сила и енергия, подтикван от шума в къщата, който даваше да се разбере, че са успели да влязат вътре, той опря крак на комина, завърза здраво единия край на въжето около него, а с другия направи яка примка почти в една секунда с помощта на ръцете и зъбите си. Той би могъл да се спусне надолу посредством въжето и като стигне на разстояние, по-малко от височината си, да го отреже с приготвения в ръката си нож и да скочи.
В самия миг, когато сложи примката на врата си, преди да я нахлузи под мишницата си, и когато старият джентълмен, за когото бяхме споменали преди и който така здраво се бе хванал за оградата на моста, че задържаше напора на тълпата, сега разтревожено предупреждаваше хората наоколо, че човекът възнамерява да се спусне на земята — точно в този миг убиецът погледна зад себе си към покрива, разпери ръце над главата си и нададе вик на ужас.
— Пак очите! — изкрещя той с нечовешки писък.
Залитащ като ударен от мълния, той загуби равновесие и политна над парапета. Примката бе на шията му. Тя се изпъна от тежестта му и го стисна здраво, опъната като лък и бърза като стрела. Височината, от която падна, бе тридесет и пет фута. Въжето внезапно се разлюля, тялото потръпна страхотно и той провисна надолу, стиснал с вкочаняващата си ръка разтворения нож.