— Какво ще кажете за писмото? — запита мистър Браунлоу.
— Писмото? Парче хартия, задрасквано пак и пак, съдържащо изпълнени с разкаяние признания и молитви към господ да й помогне. Той хвърлил прах в очите на девойката, като й разправил, че имало някаква си тайна, която някой ден щял да й разкрие и която му пречела да се ожени за нея в него момент. Тя му се доверила търпеливо, като стигнала дотам, че му се доверила повече, отколкото трябвало, и загубила това, което никой вече не би могъл да й върне. В момента на заболяването му оставали няколко месеца до освобождаването й от бременност. В писмото той й пишеше какво възнамерявал да направи, за да скрие срама й, ако остане жив, и я умоляваше, в случай че той умре, да не проклина паметта му, нито пък да мисли, че грехът им ще донесе възмездие на нея или на детето им, тъй като цялата вина била само негова. Напомняше й за деня, когато й бил дал малкото медалионче и пръстена с кръщелното й име, изгравирано върху него, и с празно място, оставено за името, което някой ден се е надявал да й даде. Умоляваше я да ги пази до сърцето си, както правила това по-рано. После следваше все същото нещо, повтаряше отново и пак отново, подобно на думите на някой обезумял. Предполагам, че наистина е бил такъв.
— Ами завещанието? — каза мистър Браунлоу, докато Оливъровите сълзи капеха.
Мънкс мълчеше.
— Завещанието — подхвана мистър Браунлоу — бе написано в същия дух, както писмото. Той говореше за страданията, които му причинила неговата съпруга, за опърничавия й характер, за злобата и порочността й и за преждевременно развитите лоши заложби на едничкия си син, възпитаван да мрази баща си. Той ви оставяше рента от осемстотин фунта стерлинги годишно за всеки поотделно. Цялото си останало имущество разделяше на две равни части — едната за Агнеса Флеминг, а другата за детето, ако се роди живо и доживее до пълнолетие. Ако е момиче, то би трябвало да наследи парите безусловно; но ако е момче, той постановяваше, че то ще стори това само в случай че докато навърши пълнолетие, не ще опетни името си с някое безчестно дело, с подлост, страхливост или измама. Той казваше, че направил това, за да подчертае доверието си в майката, както и убеждението си — подсилено от приближаващата се смърт, — че детето ще наследи нейното нежно сърце и благороден характер. Ако очакванията му не се сбъднат, тогава парите да бъдат предоставени само на вас, тъй като тогава, когато двете деца се окажат, че са еднакви, той щял да признае претенциите ви на по-старши по отношение на парите му, тъй като по отношение на чувствата му никога не сте имали такива, а още от детинство сте го отблъсквали със студенина и ненавист.
— Майка ми — каза Мънкс с по-силен глас — направи това, което всяка жена би трябвало да направи. Тя изгори завещанието. Писмото никога не пристигна на предназначението си, но него, както и другите доказателства, тя запази, в случай че тези хора някога се опитат да скрият петното на позора. Бащата на девойката научи истината от майка ми заедно с всички преувеличения, които буйната й ненавист — как я обичам сега заради нея — е могла да прибави. Под гнета на срама и безчестието той избяга с дъщерите си в един отдалечен кът на Уелс, като промени дори името си, та приятелите му да не могат никога да намерят прибежището му. Тук наскоро след това той бил намерен мъртъв в леглото си. Девойката напуснала дома си тайно още преди няколко седмици. Той я търсил пешком във всеки град и село от околността. И точно през нощта, когато се завърнал в къщи, уверен, че тя е посегнала на живота си, старото му сърце не издържало.
Тук настъпи кратко мълчание, докато мистър Браунлоу отново подхвана нишката на разказа.
— Години след това — каза той — майката на този човек — Едуард Лифърд, дойде при мене. Той я напуснал още седемнадесетгодишен, обрал парите и скъпоценностите й, играел на карти, разпилявал, подправял чекове и забягнал в Лбндон, където в продължение на две години другарувал с най-голямата измет на обществото. Тя чезнеше от тежка и неизлечима болест и искаше да го открие, преди да умре. Пратиха се хора да го търсят, правиха се разследвания и в продължение на дълго време те останаха безплодни, но в края на краищата успяха. Тогава тя се завърна с него във Франция.