— Единствената приятелка, която някога съм имала — възкликна Роза, като се притискаше до нея. — Най-милата, най-добрата приятелка! Сърцето ми ще се пръсне. Не съм в състояние да понеса всичко това.
— Ти си понесла повече и през всичките си изпитания си била най-доброто и най-благородното създание което е раздавало щастие на всички наоколо си — каза мисис Мейли, като я прегърна нежно. — Успокой се, успокой се, любов моя, спомни си кой е този, който чака да те прегърне, клетото момче! Виж тук — погледни, погледни, мила!
— Не леля — извика Оливър и обви ръце около шията й. — Никога не ще я назова леля, а сестра — моята мила, скъпа сестрица, която нещо караше сърцето ми да обикна тъй много още от самото начало! Роза, миличка, обична моя Роза!
Нека бъдат благословени сълзите, които се пророниха, както и недовършените думи, които си размениха двете сирачета в тази дълга прегръдка. Баща, сестра и майка бяха спечелени и загубени в този едничък миг. Радост и скръб бяха смесени в чашата, но там нямаше горчиви сълзи, тъй като дори горестта се смекчи и се обви в такива сладки и нежни възпоминания, че се превърна в тъжно удоволствие и загуби цялата си болка.
Те останаха дълго, дълго време сами. Леко почукване на вратата най-сетне извести, че някой чака вън. Оливър отвори, измъкна се и отстъпи място на Хари Мейли.
— Аз зная всичко — каза той и седна до прелестната девойка. — Скъпа Роза, аз зная всичко.
— Не съм тук случайно — прибави той след продължително мълчание, — нито пък чух този разказ за първи път тази вечер, тъй като го научих вчера — едва вчера. Отгатваш ли, че съм дошъл да ти напомня за едно обещание?
— Почакай — каза Роза. — Ти наистина знаеш всичко.
— Всичко. Ти ми позволи в продължение на една година да подновя последния ни разговор.
— Да, направих го.
— Не да те принуждавам да промениш решението си — продължи младият човек, — но да те чуя, че го повтаряш, ако е такава волята ти. Уговорихме да сложа пред нозете ти, каквото и имущество и положение да притежавам и ако ти продължаваш да се придържаш към предишното си решение, аз се заклех нито с дума, нито с дело да не се опитвам да го изменя.
— Същите основания, под чието влияние бях тогава, остават в сила и сега — каза Роза твърдо. — Ако някога съм чувствала строгите повеления на дълга спрямо тази, чиято добрина ме спаси от един живот на унижения и страдания, кога друг път трябва да го почувствувам по-повелително, ако не тази вечер? За мене това е борба — каза Роза, — но борба, която водя с гордост; тя ми носи мъка, но мъка, на която сърцето ми ще изтрае.
— Това, което се разкри тази вечер … — започна Хари.
— Това, което се разкри тази вечер — повтори Роза, — ме оставя в същото положение по отношение на тебе, както онова, в което се намирах и по-рано.
— Ти ожесточаваш сърцето си срещу мене, Роза — възрази любимият И.
— О, Хари, Хари — каза младата девойка и избухна в сълзи, — бих желала да го бях сторила и да си пощадя тази мъка.
— Тогава защо сама си я причиняваш? — каза Хари, като я хвана за ръка. — Помисли си, скъпа Роза, помисли си за онова, което чу тази вечер.
— Да, какво именно чух! Какво именно чух! — извика Роза. — Че чувството за големия му позор тъй измъчило баща ми, че избягал от всички. Стига, Хари, казахме си достатъчно, съвсем достатъчно.
— Не още, не още — каза младият човек, задържайки я, когато тя стана. — Надеждите ми, желанията ми, чувствата и въжделенията ми, всяка мисъл в живота ми освен любовта ми към тебе — всичко претърпя промяна. Сега аз ти предлагам не блестящо положение между гъмжащата тълпа, не живот сред света на злоба и — клевети, където честният човек е принуден да се черви пред всичко освен пред истинския позор и срам, но дом — сърце и дом, — да, скъпа моя Роза, това и само това е едничкото, което мога да ти предложа.
— Какво искаш да кажеш? — със заекване запита тя.
— Искам да кажа само това, че когато те напуснах последния път, аз го сторих с твърдото намерение да премахна всички въображаеми пречки между двама ни; реших, че ако моят свят не може да бъде твой, аз ще направя твоя — мой; реших, че няма да оставя никои устни да се вдигат презрително поради по-долния ти произход, тъй като аз ще се отвърна от тях. И точно това е, което сторих. Тези, които ме отбягваха поради това, отбягваха и тебе и доказаха, че си права. Тази власт и покровителство, тези влиятелни и властни роднини, които ми се усмихваха тогава, сега ме поглеждат студено; но в най-богатата местност на Англия има усмихнати ливади и кимащи дървета; и край една селска черква — моята, Роза, моята собствена! — се намира един селски дом, с който ти ще ме направиш да се гордея хиляди пъти повече, отколкото, ако се сбъднеха всички надежди, от които съм се отказал. Това е моето положение и състояние сега и аз го слагам при нозете ти!