Още преди да се пресели там, между него и ексцентричния мистър Гримуиг възникна най-сърдечно приятелство. Така че мистър Гримуиг го посещава по няколко пъти през годината. В такива случаи мистър Гримуиг сади цветя, лови риба и се занимава с дърводелие с голяма жар, като върши всичко това по необикновени и невиждани дотогава способи, обаче упорито повтаря любимия си израз, че тъкмо тези способи, са най-правилните. В неделен ден той не пропуща никога да разкритикува проповедта на младия свещеник пред самия него, като винаги след това съобщава на мистър Лосбърн, под най-строга тайна, че намира проповедта за превъзходна, но че не счита за разумно да казва това. Постоянната и любима шега на мистър Браунлоу е да го дразни със старото му пророкуване относно Оливър и да му напомня за вечерта, когато те седяха с часовника помежду им и чакаха завръщането му. Но мистър Гримуиг възразява, че, общо взето, е бил прав, и за доказателство отбелязва, че Оливър наистина не се завърнал, което винаги го кара да се смее и засилва доброто му настроение.
Мистър Ной Клейпоул получи помилване от съда благодарение на показанията си срещу Феджин. Той взе да счита професията си за не толкова сигурна, колкото би желал, и известно време остана без средства за препитание, като не се претоварваше с прекалено много труд. След като поразмисли, той се залови за работа в качеството си на доносчик, което звание му носи приличен доход. Неговият метод на действие се заключава в това, че веднъж седмично, през време на богослужение, той излиза на разходка с Шарлота, облечена в скромни дрехи. Дамата припада пред вратите на някой милосърдно настроен кръчмар, а кавалерът й, получил известно количество бренди за три пенса, за да я свести, на следния ден прави донос, че съответният кръчмар продава алкохол, когато това е забранено, и получава за награда половината от глобата. Понякога припадаше и самият мистър Клейпоул, но резултатът бе същият.
Мистър и мисис Бъмбл, лишени от службата си, постепенно стигнаха до голяма нищета и бедност и най-после се настаниха като просяци в самия приют, където едно време се разпореждаха като господари на други хора. Чували са мистър Бъмбл да казва, че тези унижения и превратности на съдбата не му оставят сили дори да се радва, че е разделен от жена си.
Колкото се отнася до мистър Джайлс и Бритлс, те все още заемат старите си длъжности, макар първият да е оплешивял, а вторият млад момък да е вече с посивели коси. Те спят в пасторския дом, но разделят вниманието си по равно между обитателите му: Оливър, мистър Браунлоу и мистър Лосбърн, така че до ден днешен селяните не са в състояние да открият към кое домакинство в действителност се числят.
Мастър Чарлз Бейтс, отвратен от престъплението на Сайкс, се замисли дълбоко относно това, дали в края на краищата честният живот не е най-добрият. Като стигна до заключение, че положението е така, той обърна гръб на миналото си, решен да се поправи, като се залови с някое ново поле на дейност. Известно време той се бори усилено и страда много, но като притежаваше благодушен нрав и преследваше благородна цел, в края на краищата сполучи и от прост чифликчийски работник и каруцарски чирак сега той е най-веселият млад скотовъдец в целия Нортантъмпшир.
И сега ръката, пишеща тези думи, затреперва, когато наближава краят на работата й, и охотно би продължила да преде нишката на тези приключения.
С радост бих се помаял още малко между тези, сред които тъй дълго се движех, и бих споделил щастието им в старанието си да го опиша. Бих показал Роза Мейли в пълния разцвет и грация на ранната женственост, ронеща върху уединената пътека на живота си меката и нежна светлина, която пада върху всички, които пристъпват заедно с нея, и грее в сърцата им. Бих я изобразил като въплъщение на живота и радостта на домашното огнище зиме и на веселите компании лете. Бих я проследил през знойните поля на пладне и бих се вслушал в ниските тонове на сладостния й глас при разходките по луна; бих наблюдавал колко е добра и милосърдна вън от къщи и как неуморимо и усмихнато изпълнява задълженията си у дома. Бих описал колко са щастливи с детето на скъпата си умряла сестра, в тяхната предана любов един към друг, и как прекарват заедно цели часове и тя му разказва за приятелите, които така печално са загубили. Бих призовал пред себе си още веднъж тези радостни малки личица, които се сгушваха край нейните колене, и бих се вслушал във веселата им глъчка. Бих си припомнил звука на тези звънки гласове и отново бих видял съчувствените сълзи, блеснали в меките сини очи. Всичко това, и хиляди погледи и усмивки, множество мисли и думи — всичко бих искал да възкреся.