Глава VI
Оливър, раздразнен от закачките на Ной, бива подтикнат към действие и доста го удивлява
Измина месец, след който Оливър бе формално приет за чирак. Времето беше влажно и студено — напълно благоприятно за търговията на мистър Саурбъри. Да се изразим по търговски, ковчезите бяха много търсени. В продължение на няколко седмици Оливър придоби доста голяма опитност. Успехът на изкусните спекулации на погребалния деятел надмина дори най-смелите му очаквания. И най-старите жители на града не си спомняха в миналото да е имало толкова много и тъй фатални за детското здраве заболявания от шарка. Много бяха печалните процесии, начело, на които пристъпваше малкият Оливър Туист, с креп чак до коленете му. Този негов вид събуждаше неописуемо възхищение и вълнение в сърцата на всички майки от града. Тъй като Оливър придружаваше господаря си и на всички погребения на възрастни, за да може да придобие нужното спокойствие и способност да въздържа чувствата си — тези така необходими за всеки погребален деятел качества, — той имаше много случаи да наблюдава благородното примирение и твърдост, с които някои от хората с най-силен характер понасят изпитанията и нещастията си.
Така например често се случваше да повикат Саурбъри да уреди погребението на някой богат стар господин или дама, заобиколени от множество племенници и племеннички, които биваха просто неутешими, докато траеше болестта, и които дори пред цяло множество хора не можаха да потиснат разяждащата ги мъка. Когато обаче оставаха насаме, същите тези млади хора проявяваха такава веселост и безгрижие, така свободно и радостно се разговаряха, сякаш нищо не ги тревожеше. Съпрузите понасяха загубата на жените си с най-героично спокойствие. А множество съпруги си поръчваха такива прекрасни траурни облекла, сякаш не само не жалеха за починалите си съпрузи, но като че ли бяха решили да се направят колкото може по-привлекателни. Много често се случваше, щото дами и господа, които през време на погребалната церемония се разкъсваха от ридания, когато се приберяха в къщи, се успокояваха почти веднага, дори още преди да се беше свършило пиенето на чая. Всичко това биваше много приятно и поучително за гледане и Оливър го наблюдаваше с голямо възхищение.
Макар че сам аз пиша биографията на Оливър Туист, не бих могъл да твърдя с абсолютна сигурност дали примерът на тези добри хора караше и него да понася с твърдост страданията. Но това, в което съм положителен, е, че в продължение на дълги месеци той смирено търпеше господството и лошото отношение на Ной Клейпоул. По-голямото момче се разкъсваше от завист, като виждаше как приютското хлапе бе повишено в чин на оплаквач, с дълъг креп и черен бастун, докато той, по-възрастният, продължаваше да стои в същото положение, с платнена шапка и закърпени чорапи. Това го караше да тормози малкото момче още повече от по-рано. Шарлота го измъчваше, защото и Ной вършеше същото. А мисис Саурбъри се държеше като най-отявлена негова противничка, защото мистър Саурбъри беше наклонен да го покровителства. Поставен между трима неприятели, от една страна, и върволицата погребения, от друга, Оливър се чувствуваше по-зле и от онова гладно прасе, което по погрешка било затворено в празен чифликчийски хамбар.
Сега идвам до един твърде важен пасаж от Оливъровата история. Длъжен съм да разправя една случка, дребна и маловажна на вид, която обаче предизвика доста голяма промяна във всичките му бъдещи стъпки и възможности.
Един ден Оливър и Ной слязоха в кухнята по обикновеното обедно време, за да пируват с малко парче агнешко месо — един и половина фунт от най-лошия край на врата, — когато Шарлота излезе, тъй като я бяха повикали навън. Подтикван от глад и злоба, Ной Клейпоул реши, че спокойно би могъл да използува това време, като го посвети на благородната цел — да дразни и сърди малкия Оливър Туист.
Взел решение за това невинно забавление, Ной си сложи краката на масата и дръпна Оливъровата коса, после изтегли ушите му, като изрази мнението, че малкото момче е „страхопъзльо“. След това тържествено заяви, че възнамерява да присъства на обесването му, когато това радостно събитие се сбъдне, подир което злият и жесток сиропиталищен питомец продължи да дразни и ядосва Оливър по най-безобразен начин. Тъй като нито една от тези закачки не успя да предизвика желаното въздействие — да разплаче Оливър, Ной реши да се покаже още по-духовит. Изпълнен с такова желание, той стори това, което вършат много други смешници, доста по-способни от него, когато имат намерение да бъдат особено шеговити — опита се да задава лични въпроси.