— Хей! — извика един глас изотдолу в отговор на изсвирване от страна на Хитреца.
— За чудо и приказ! — беше отговорът.
Това, изглежда, бе някаква парола, с която се изразяваше, че всичко е наред, тъй като светлината на слаба свещ затрептя на стената в най-отдалечения кът на коридора и мъжко лице надзърна от мястото, където се виждаха изпочупените перила на старата кухненска стълба.
— Двама сте — каза човекът, като протегна напред свещта и си засенчи очите с едната ръка. — Кой е другият?
— Едно ново приятелче — отвърна Джек Докинс, като бутна напред Оливър.
— Откъде идва?
— От Гренландия. Феджин горе ли е?
— Да, подрежда стоката. Качвай се! — Свещта се отдръпна и лицето изчезна.
Оливъровият спътник стискаше здраво едната му ръка. Като опипваше пътя си с другата, малкото момче се изкачваше с голяма мъка по тъмните и изпочупени стълби, по които другарят му вървеше с такава лекота, която показваше, че бе добре запознат с тях. Той блъсна вратата на една задна стая и дръпна Оливър след себе си.
Стените и таванът на стаята бяха съвсем черни от годините и мръсотията. Пред огъня имаше дъсчена маса, върху която се виждаха свещ, пъхната в бирена бутилка, две-три глинени канчета, самун хляб, масло и чиния. В един тиган на огъня, с дръжка, прикрепена за горната част на огнището посредством канап, се пържеха суджучета. Над тигана беше застанал с вилица в ръка много стар и набръчкан евреин, чието отблъскващо и зло лице бе покрито с гъсто сплъстени червени косми. Беше облечен с мазна фланелена роба с открита шия и, както изглеждаше, разделяше вниманието си между тигана и окачалката за дрехи, на която висяха цял куп копринени носни кърпи. Няколко груби легла, стъкмени от стари чували, бяха струпани едно до друго на пода. Около масата бяха насядали около четири или пет момчета, не по-възрастни от Хитреца, които пушеха дълги глинени лули и пиеха вино с вид на мъже на средна възраст. Те всички се насъбраха около другаря си, докато той прошепна няколко думи на евреина, а сетне се извърнаха и се ухилиха на Оливър. Това стори и самият евреин с вилицата в ръка.
— Това е той, Феджин — каза Джек Докинс, — моят приятел Оливър Туист.
Евреинът се ухили и като се поклони ниско на Оливър, взе ръката му и изказа надеждата, че ще има честта да се запознае по-отблизо с него. При тези думи младите господа с глинените лули го заобиколиха и разтърсиха здраво и двете му ръце — най-вече тази, в която държеше малкия си товар. Един от младите господа с особено старание му окачи шапката, а друг пък беше толкова услужлив, че пребърка джобовете му, за да облекчи от тази длъжност Оливър, който беше много уморен и може би би желал да ги изпразни, преди да си легне. Тези любезности щяха навярно да отидат още по-далеч, ако не беше вилицата на евреина, която щедро се стоварваше върху главите и раменете на словоохотливите млади господа.
— Много ни е приятно да се запознаем с тебе, Оливър — каза евреинът. — Хитрецо, махни суджуците и сложи столче пред огъня за Оливър. Аха, ти зяпаш носните кърпи, така ли, миличък! Там са окачени доста много, нали? Просто сме ги приготвили за пране. Само за това, Оливър, само за това. Ха-ха-ха!
Последните му думи бяха придружени от бурни викове от страна на благонадеждните възпитаници на веселия стар джентълмен. И сред тези викове те седнаха да вечерят.
Оливър изяде своя дял, а сетне евреинът му сипа чашка горещ джин с вода, като го подкани да ги изпие наведнъж, понеже друг един от господата искаше чашката. Оливър стори, както му поръчаха. Веднага след това почувствува как го слагат внимателно върху един от чувалите и мигновено потъна в дълбок сън.
Глава IX
Нови подробности относно приятния стар джентълмен и неговите благонадеждни възпитаници
Късно на следното утро Оливър се събуди след дълбок, продължителен сън. В стаята нямаше никого освен стария евреин, който вареше в котле кафе за закуска и си подсвиркваше тихичко, като го бъркаше с желязна лъжица. От време на време, когато отдолу се чуваше и най-малкият шум, той спираше да се ослуша, след което продължаваше да бърка и си подсвиркваше, както преди. Макар и да не спеше вече, Оливър не бе напълно буден. Има едно състояние между съня и събуждането, когато в продължение на пет минути с полуотворени очи и полусъзнаваш онова, което става край тебе, сънуваш повече, отколкото за пет нощи, със здраво затворени очи и с напълно притъпени сетива.
Оливър беше точно в такова състояние. Той виждаше евреина с полузатворените си очи, чуваше ниското му подсвиркване, разпознаваше звука от стържещата по дъното на котлето лъжица и въпреки това със същите тези свои сетива той се намираше във въображаем досег с почти всички, които някога бе познавал.