Когато кафето бе готово, евреинът отдръпна настрани котлето. Сетне като застана за миг в нерешителност, като, че не знаеше добре какво да прави, той се извърна към Оливър и го повика по име. Момчето не отговори и по всичко изглеждаше, че спи.
След като се задоволи с това, евреинът пристъпи полекичка до вратата и я заключи. А после, както се стори на Оливър, извади от някакво скривалище в пода малка кутия, която постави внимателно на масата. Очите му заблестяха, когато отвори капака и погледна вътре. Като довлече до масата стар стол, той седна и извади от кутията прекрасен златен часовник, святкащ от скъпоценни камъни.
— Аха! — каза евреинът, като подвижи раменете си и изкриви всяка черта на лицето си с отвратителна усмивка. — Хитри кучета! Хитри кучета! Верни докрай! — С тези и други подобни възклицания евреинът отново сложи часовника в скривалището му. От същата кутия той извади най-малко още половин дузина такива часовници, които изгледа със същото удоволствие като първия. Освен тях имаше и пръстени, брошки, гривни и други скъпоценности от такъв прекрасен материал и с такава скъпа изработка, че Оливър нямаше понятие дори как се наричат.
След като върна тези дрънкулки на мястото им, евреинът извади друга, толкова малка, че можеше да се побере в дланта му. Изглежда на нея имаше някакъв много ситен надпис, защото, като я сложи на масата и я засенчи с ръка, дълго и усърдно се взира в нея. После я прибра отчаян от неуспеха си и облягайки се назад в стола, промърмори:
— Какво прекрасно нещо е смъртното наказание! Мъртвите никога не се разкайват, мъртвите не разправят неудобни неща. Това е чудесно за нашата търговия! Петима нанизани в редица, без да остане никой да издаде нещо в страха си!
Старецът изрече тези думи и бляскащите му тъмни очи, които блуждаеха напред, се спряха върху Оливъровото лице: очите на момчето се бяха вторачили в неговите с нямо любопитство и макар това да трая само момент, той беше достатъчен да покаже на евреина, че е бил наблюдаван. Той затвори шумно капака на кутията, сложи ръце върху ножа на масата и скочи яростно. Той трепереше силно, тъй като дори и в уплахата си Оливър видя ножа да се тресе във въздуха.
— Какво е това? — каза евреинът. — Защо ме наблюдаваш? Защо си буден? Какво видя? Говори, момче! Бързо, бързо! Касае се за живота ти!
— Не ми беше възможно да спя повече, сър — плахо отвърна Оливър. — Много съжалявам, ако съм ви обезпокоил.
— Беше ли буден преди един час? — каза евреинът, като погледна момчето свирепо намръщен.
— Не, не. Наистина не бях! — отвърна Оливър.
— Уверен ли си? — изкряска евреинът заплашително и му хвърли още по-свиреп поглед.
— Честна дума, сър, не бях — отвърна Оливър с жар.
— Стига, стига, миличък! — каза евреинът, като възприе рязко пак предишното си държане и си поигра малко с ножа, преди да го остави, сякаш да покаже, че го е взел само за игра. — Разбира се, аз знам това, миличък. Просто исках да те посплаша. Ти си храбро момче. Ха, ха, ти си храбро момче, Оливър! — И евреинът си потри ръцете, като възклицаваше, но все пак погледна нервно към кутията.
— Видя ли някои от тези хубави неща, миличък? — запита той, като сложи ръка върху нея след малко мълчание.
— Да, сър — отвърна Оливър.
— А-ха! — възкликна евреинът, малко побледнял. — Те, те са мои, Оливър; моето малко имущество. Едничкото нещо, което ще ме препитава на стари години. Хората ме наричат скъперник, миличък. Само скъперник, нищо друго.
Оливър си помисли, че старият действително трябва да е голям скъперник, за да живее в такова мръсно място, когато има толкова часовници, но като му мина през ум, че може би слабостта му към Хитреца и другите момчета, му струва доста пари, той само хвърли почтителен поглед към евреина и попита дали може да стане.
— Разбира се, миличък, разбира се — отвърна старият джентълмен. — Чакай. В ъгъла до вратата има кана с вода. Донеси я тук и аз ще ти дам леген да се измиеш, миличък.
Оливър стана, прекоси стаята и се наведе за миг да вдигне каната. Когато извърна главата си, кутията беше изчезнала.
Той едва се бе измил и бе излял легена от прозореца, както му бе поръчал евреинът, когато Хитреца се завърна, придружен от много жив млад приятел, когото Оливър бе видял да пуши предишната вечер и когото сега му представиха официално под името Чарли Бейтс. Четиримата седнаха да закусят с кафе, топли кифли и шунка, донесени от Хитреца в дъното на шапката му.