— Е — каза евреинът, като погледна лукаво Оливър и се обърна към Хитреца, — надявам се, че тази сутрин добре сте поработили, милички.
— Работихме усърдно — отвърна Хитреца.
— Като добичета — прибави Чарли Бейтс.
— Добри момчета! Добри момчета! — каза евреинът. — Ти, Хитрецо, какво направи?
— Два портфейла — отвърна младият джентълмен.
— Подплатени? — запита нетърпеливо евреинът.
— Доста добре — отвърна Хитреца и извади два портфейла — единият червен, другият зелен.
— Не са толкова тежки, колкото биха могли да бъдат — заяви евреинът, след като ги прегледа внимателно отвътре — Обаче са направени добре и спретнато. Ловък майстор е той, нали, Оливър?
— Наистина ловък, сър — каза Оливър.
При тези думи мистър Чарли Бейтс се разсмя гръмко за голямо Оливърово учудване, тъй като момчето не виждаше нищо смешно в случилото се.
— Ами ти, миличък, какво си направил? — обърна се евреинът към Чарли Бейтс.
— Бърсалки — отвърна мистър Бейтс и едновременно с това извади четири носни кърпички.
— Добре — каза евреинът, като ги разгледа подробно. — Те наистина са хубави, много хубави. Обаче не си им избродирал добре инициалите, Чарли, затова те ще трябва да се разпорят с игла. Ще научим Оливър как да го направи. Нали, Оливър? Ха-ха-ха!
— Както обичате, сър — каза Оливър.
— Ти би желал да можеш да правиш носни кърпички така лесно, както Чарли Бейтс, нали, миличък? — запита го евреинът.
— Много бих желал, стига да ме научите — отвърна Оливър.
Мистър Бейтс видя нещо така удивително смешно в този отговор, че отново избухна в смях, който дойде в съприкосновение с току-що глътнатото от него кафе, като го закара в някакъв крив канал и едва ли не му причини преждевременно задушаване.
— Той е тъй изумително зелен! — каза Чарли, когато дойде на себе си, сякаш, за да се извини пред компанията за неучтивото си държане.
Хитреца не каза нищо, само поглади Оливъровата коса над очите му и каза, че малко по малко и той ще се научи на повече неща. И когато при тези думи старият джентълмен забеляза как Оливър поруменява, той промени разговора и запита дали сутринта е имало голяма навалица при екзекуциите. Това накара Оливър да се удивява все повече, тъй като от отговорите на момчетата стана ясно, че и двамата са били там и, естествено, чудно беше как бе възможно да са намерили време да свършат толкова много работа.
Когато прибраха съдовете от закуската, веселият стар джентълмен и двете момчета захванаха да играят на много любопитна и необикновена игра: веселият стар джентълмен сложи енфиена кутийка в единия джоб на панталоните си, портфейл в другия и часовник в джоба на жилетката, с верижка за предпазване около шията си. После забоде фалшива диамантена игла в ризата си, закопча добре връхната си дреха и като мушна в джобовете си калъф за очила и носна кърпа, заситни нагоре-надолу из стаята с бастун в ръка по подобие на старите господа, които се разхождат из улиците по всяко време на деня. Понякога се поспираше до камината или до вратата и даваше вид, че уж се заглежда най-усърдно във витрините. Тогава той се озърташе непрестанно за крадци и потупваше всичките си джобове подред, за да види дали не е изгубил нещо. Той правеше това така смешно, че Оливър се смя, докато сълзи потекоха от очите му. През всичкото това време двете момчета го следваха неотстъпно, като ловко се скриваха от погледа му винаги, когато се извръщаше, така че му бе невъзможно да проследява движенията им. Най-после Хитреца го настъпваше по краката или се спъваше случайно в обувките му, докато Чарли Бейтс се блъскаше в гърба му. В този миг те вземаха от него с удивителна бързина енфиената кутийка, портфейла, часовника, верижката, иглата, носната кърпа, дори калъфа за очилата. Ако старият джентълмен усетеше някоя ръка в един или друг джоб, той извикваше къде я напипва и играта почваше отново.
Когато повториха тази игра много пъти, две млади дами дойдоха да видят младите господа: едната от тях се наричаше Бети, а другата Нанси. Те имаха доста много коса, не съвсем грижливо прибрана отзад, и бяха малко нещо раздърпани в обувките и чорапите. Може би не бяха твърде хубави, обаче лицата им бяха добре оцветени и изглеждаха здрави и едри. Бяха забележително свободни и приятни в обноските си, затова на Оливър се сториха много симпатични и добри момичета. И безсъмнено те наистина бяха такива.
Тези гостенки останаха дълго време. Извадиха алкохолни напитки, тъй като едната от младите дами се оплака от простуда, и разговорът взе много весел и поучителен характер. Най-после Чарли Бейтс изказа мнение, че е време да подковат копитото. Оливър реши, че това е френски израз, който означава „излизам на разходка“, защото веднага след изказването на Хитреца, Чарли и двете млади дами излязоха, след като симпатичният стар евреин ги снабди любезно с пари.