— Ето, миличък — каза Феджин. — Това се казва приятен живот, нали? Излязоха за цял ден.
— Ами свършили ли са си работата? — запита Оливър.
— Да — отвърна евреинът, — но ако случайно им се наложи да свършат и още нещо, те няма да пропуснат тази възможност можеш да бъдеш уверен в това. Нека те ти служат за пример, миличък. Нека те ти служат за пример — повтори той, като затропа с лопатата по огнището, за да придаде по-голяма сила на думите си. — Върши всичко, каквото те накарат, и се вслушвай на всяка крачка в съветите им, особено в тези на Хитреца, миличък. Той ще стане велик човек, а и тебе ще направи такъв, ако го вземеш за пример. Носната ми кърпичка виси ли от джоба ми, миличък? — запита внезапно евреинът.
— Да, сър — отвърна Оливър.
— Виж дали ще можеш да я вземеш, без да усетя; също както ги забеляза да правят, когато играехме тази сутрин.
Оливър хвана дъното на джоба с едната ръка, както бе забелязал да върши това Хитреца, и леко издърпа кърпичката с другата.
— Взе ли я? — извика евреинът.
— Ето я, сър — каза Оливър, като я показа в ръката си.
— Ти си способно момче, миличък — каза жизнерадостният стар джентълмен, като одобрително погали Оливър по главата. — Никога не съм виждал по-схватлив момък. Ето ти шилинг. Ако продължаваш в същия дух, ще станеш най-великия човек на времето си. А сега ела тук и ще ти покажа как да разпориш инициалите на носните кърпички.
Оливър се чудеше какво общо имаше играта на измъкване кърпички с възможността да стане велик човек. Но като мислеше, че щом е толкова по-възрастен, евреинът знае това по-добре от него, той го последва тихичко до масата и скоро се вдълбочи в новата си работа.
Глава X
Оливър се запознава по-добре с характерите на новите си другари; той добива опитност, която заплаща на висока цена. Тази глава е къса, обаче е твърде важна за развоя на разказа
В продължение на много дни Оливър остана в стаята на евреина, като разпаряше инициалите на носни кърпички (цели купища се носеха в къщи), и понякога вземаше участие в описаната вече игра, която двете момчета и евреинът играеха всяка сутрин. Най-после той започна да жадува за чист въздух и често молеше настоятелно стария джентълмен да му позволи да излезе и поработи с двамата си другари.
Това, което най-вече го накара да желае да се залови за дейна работа, бяха строгите морални принципи на стария джентълмен. Когато Хитреца или Чарли Бейтс се прибираха вечер в къщи с празни ръце, той най-сурово им говореше за злините, последици на леността и безделието, и им налагаше да разберат колко е необходимо да се работи, като ги пращаше да си легнат без вечеря. При един случай дори отиде толкова далеч, че събори и двамата по стълбата; това обаче беше прекалено строго приложение на добродетелните му предписания.
Най-сетне една сутрин Оливър получи позволението, за което така горещо се бе молил. В продължение на два-три дни не му бяха давали да разпаря кърпички и тогава обедите бяха доста оскъдни. Може би тези бяха причините, които накараха стария господин да удовлетвори желанието му. Но дали беше така, или не, той каза на Оливър, че може да излезе, като го постави под съвместното попечителство на Чарли Бейтс и неговия приятел Хитреца.
Трите момчета потеглиха: Хитреца със запретнати ръкави и килната шапка, както обикновено, мастър Бейтс с ръце и джобовете и Оливър помежду им. Той се чудеше къде отиват и кой клон от занаятчийството ще започнат да го учат най-напред.
Момчетата се тътреха така лениво по улиците, щото Оливър взе да мисли, че другарите му ще измамят стария джентълмен и изобщо няма да отидат на работа. Също така Хитреца имаше лошия навик да грабва шапките от главите на малките момчета и да ги захвърля надалеч, докато Чарли Бейтс проявяваше твърде либерални възгледи относно хорските права на собственост, като отмъкваше ябълки и глави лук от зарзаватчийските сергии и ги пъхваше в джобовете си, които имаха такава удивителна вместимост, сякаш се простираха из цялата вътрешна страна на дрехите му. Тези неща изглеждаха толкова лоши, че Оливър тъкмо щеше да изрази по възможно най-деликатен начин желанието си да се завърне в къщи, когато мислите му внезапно взеха нова насока. Това се дължеше на твърде тайнствената промяна в държането на Хитреца.