Нека противниците на „системата“ не мислят, че през времето, когато изтърпяваше наказанието си, Оливър бе лишен от доброто въздействие на телесните упражнения, от удоволствието да има общество или от преимуществата на предлаганата от религията утеха. Колкото се отнася до физически упражнения, времето беше приятно хладно и му разрешаваха да се мие всяка сутрин на чешмата сред постлания с плочи двор в присъствието на мистър Бъмбл, който, за да му попречи да хване настинка, го налагаше с бастуна си, като по този начин се стараеше да събуди приятен гъдел по тялото му. Не му липсваше и общество: през ден го завеждаха в залата, където момчетата се хранеха, и там го набиваха публично за пример и назидание на всички. Не само, че благодатта на религиозната утеха не му бе отказана, но дори нещо повече — всяка вечер го изритваха в споменатото вече помещение, където му се даваше възможност да слуша и се утешава със задружната молитва на момчетата, съдържаща специален пасаж, надлежно вмъкнат от настоятелството, с който децата умоляваха бога да ги направи добри, послушни, добродетелни и доволни и да ги запази от греховете и пороците на Оливър Туист. В тази молитва го изобразяваха като същество, което се намира под изключителната власт и зависимост на силите на злото, сътворено направо от самия дявол.
Случи се така, че една сутрин, когато Оливър се намираше в това спокойно и благоприятно състояние, мистър Гемфийлд, коминочистачът, вървеше по главната улица, дълбоко замислен върху начина, по който трябваше да намери пари, за да плати на хазаина си, чиято взискателност напоследък доста се бе засилила. Колкото и да напрягаше мисълта си, мистър Гемфийлд неизбежно идваше все до едно и също заключение: дългът му към хазаина беше с пет лири по-голям от цялата му парична наличност. Погълнат от тази аритметична операция, отчаян от резултатите й, той почукваше със сопата си ту собствената си глава, ту магарето. Точно по това време той мина край приюта и погледът му се спря на залепената на вратата обява.
— У-у! — подвикна мистър Гемфийлд на магарето.
Последното беше дълбоко замислено. Вероятно то се чудеше дали му е писано да го възнаградят с едно-две зелеви листа, когато занесе на определеното място двата чувала сажди, натоварени на количката. Така че, без да обърне внимание на издадената заповед, продължи да се тътри напред.
Мистър Гемфийлд отправи свирепо проклятие към магарето изобщо и към очите му по-специално; после се затича подире му и му нанесе удар по главата, който би счупил всеки друг череп освен магарешкия. След това хвана юздата и сърдито изви челюстта му, за да му напомни по този начин, че то не е господар на себе си. С всички тези действия той успя да върне назад животното. Последва още един удар по главата на магарето с цел да бъде зашеметено, за да не избяга отново. Направил всичко необходимо за случая, коминочистачът отиде най-сетне до портата и прочете обявата.
Господинът с бялата жилетка беше застанал до вратата с ръце на гърба си малко след като бе излял в заседателната зала насъбралите се в гърдите му силни чувства.
Той беше станал неволен свидетел на малкия спор между мистър Гемфийлд и магарето му, така че, когато коминочистачът дойде, за да прочете обявата, той се засмя радостно — в негово лице добрият джентълмен веднага съзря човека, който най-много би подхождал да стане господар на Оливър Туист. И самият мистър Гемфийлд се усмихна, докато четеше документа, тъй като точно, пет лири беше сумата, от която се нуждаеше. А колкото се отнасяше до момчето, с което тя беше обременена, мистър Гемфийлд предвиждаше, като познаваше твърде добре домакина на приюта, че то ще е слабо и крехко, тъкмо каквото му трябваше за чистене на комини. Поради това той още веднъж засрича обявата от начало до край и като докосна кожената си шапка в знак на смирение, обърна се към господина с бялата жилетка:
— Питам за момчето, сър, което черковната община иска да даде за чирак — каза мистър Гемфийлд.
— Добре, човече — каза господинът с бялата жилетка, — какво точно искаш да знаеш за него?
— Ако общината иска той да научи един хубав и приятен занаят, да се залови за порядъчна работа, каквато е чистенето на печки и комини, аз съм готов да го взема, тъй като, точно сега се нуждая от помощник.
— Влез вътре — покани го господинът с бялата жилетка.
Мистър Гемфийлд се позабави малко, за да удари още веднъж магарето по главата и отново да извие челюстта му. Това беше необходимо предупреждение към животното, да не реши пак да избяга в отсъствието на господаря си. След това коминочистачът последва господина с бялата жилетка в стаята, където Оливър Туист го беше видял за първи път.