Валдемар Бонзелс
Приключенията на пчеличката Мая
БЯГСТВОТО НА МАЯ ОТ РОДНИЯ ГРАД
Старата почтена пчела, която помогна на Мая, когато тя се пробуди за живота и се измъкна от своята личинка, се наричаше Касандра. Тя се ползуваше с голяма почит в кошера. По онова време всред пчелния народ бе избухнало въстание, което царицата не можеше да потуши.
Докато опитната Касандра избърсваше големите светли очи на малката Мая, чиято история ще разкажа тук, и докато се мъчеше да оправи нежните си крилца кошерът гъмжеше застрашително. Мая почувствува, че е задушно, и каза това на своята възпитателка.
Касандра загрижено се огледа, но не отговори на малката веднага. Тя се чудеше, че детето намира в какво да се оплаче, ала всъщност тъй си бе то — горещината и блъсканицата почти се не понасяха. Пчели бягаха, тласкаха се, бързаха, скачаха една през друга, или се събираха и се търкаляха на топка.
Веднъж царицата прелетя съвсем наблизо. Касандра и Мая бяха изблъскани настрани, ала им помогна търтей — грижливо възпитан и добре охранен младеж. Той се поклони на Мая и поглади блестящите косми своята гръд с предното си краче, което у пчелите служи за ръка.
— Лошо! — рече той на Касандра. — Бунтовниците ще напуснат града. Те си избрали нова царица.
Касандра не го слушаше. Тя дори не му благодари за помощта и Мая почувства, че старата пчела беше много неучтива към младежа. Тя не смееше да попита, защото впечатленията много бързо се трупаха и заплашваха да я погълнат. Неспокойствието зарази и нея. Тя почна тихо и ясно да бръмчи.
— Какво ти скимна, — рече Касандра — и без това е толкова шумно.
Мая млъкна и погледна въпросително старата си приятелка.
— Ела, — рече тя на Мая, — нека се опитаме да се сгушим тук!
Тя докосна Мая по красивото лъскаво крило, още меко, съвсем ново и прозрачно, и я бутна в едно затънтено ъгълче, пред няколко долапчета с медени пити.
Мая се улови здраво за едно от долапчетата.
— Тука мирише чудесно, — рече тя на Касандра. Старата отново се ядоса.
— Трябва да се научиш да чакаш, — рече тя. — Това лято, дете мое, аз отгледах стотици малки пчели и ги подготвих за първото им летене, ала никоя от тях не е била своеволна. Ти изглежда да си изключителна натура.
Мая се зачерви и сложи двете си нежни пръстчета в устата:
— Какво е то изключителна натура? — запита тя страхливо.
— О, това е съвсем неприлично, — извика Касандра, като мислеше за движението на ръката, без да обърне внимание на въпроса.
— Сега внимавай какво ще ти кажа, защото нямам много време за тебе — излюпиха се нови младоци, а единствената ми помощница, Турка, е много уморена и се оплаква напоследък, че й шумели ушите. Седни тука!
Мая се покори и погледна учителката си със своите големи кафяви очи.
— Първите правила, които една млада пчела трябва да запомни — рече Касандра и въздъхна, — са: всяка пчела трябва да прилича на другите във всичко, което мисли и върши, и да се грижи за общото добро. При нашия държавен строй, признат и изпитан от незапомнени времена за най-добър, това е единствената основа за благоденствието на страната. Утре ще хвръкнеш. Една по-стара пчела ще те придружи. Отначало трябва да прехвръкваш малки разстояния и добре да запомниш предметите, край които минаваш, та по тях да намираш пътя си на връщане. Твоята спътница ще те научи да разпознаваш хилядите цветя и цъфналите дървета, които имат най-хубав мед. Ти трябва да ги запомниш добре. Най-първо трябва да се научиш да различаваш липовия цвят. Повтори сега!
— Не мога, — рече малката Мая, — ужасно мъчно е, пък и без туй ще науча всичко по-късно.
Старата Касандра опули очи и поклати глава.
— С тебе не ще се излезе наглава — въздъхна тя. — Отсега го виждам.
— Цял ден ли ще трябва да събирам мед? — попита Мая.
Касандра погледна за миг малката пчелица със сериозен и тъжен вид. Сякаш си спомни своя собствен живот, който отначало до край бе пълен с мъка и труд. После погледна с любов Мая и рече с променен глас:
— Мая, малка Мая, ще видиш слънчевата светлина, високите зелени дървета, разцъфналите долини, пълни с цветя, сребърните езера, бързите разискрени потоци, светлото синьо небе, а може би и човека, който е най-висшето и най-съвършено творение на природата. И всичките тия красоти ще превърнат труда ти в радост. Виж, мое сърчице, всичко това е пред тебе! Има защо да си щастлива!
— Добре, — каза пчелицата Мая, — аз искам да съм щастлива.
Касандра се усмихна добродушно. Без да знае защо, изведнъж усети към малката Мая особена любов, каквато не бе изпитвала към никоя пчела. И затова, може би, тя разправи на малката Мая повече, отколкото обикновено пчелата трябва да узнае в първия ден на живота си. Тя й даде ценни съвети, как да се предпази от опасностите на лошия външен свят и й назова най-страшните врагове на пчелния народ. Говори й дълго за човеците и пося в сърцето й първата любов към тях, събуди в нея и голям копнеж да ги познае.