— Е, госпожице, — каза той на Мая, ядосан от смаяния й вид, — още ли не сте виждали скакалец? Или може би Вие сега снасяте яйца?
— Как може да Ви дойде такова нещо на ум? Отде накъде? И да можех, пак не бих го направила! Как мога да си присвоя тъй лекомислено длъжностите на царицата?
Скакалецът се сгуши малко и лицето му стана страшно смешно, тъй, че Мая, макар да беше недоволна, се изсмя на глас.
— Госпожице, — извика той, но сам прихна и добави: — Такова нещо! Бива ли!
Мая стана нетърпелива от поведението на тоя приятел.
— Защо се смеете? — запита тя не много любезно. — Вие не може сериозно да мислите, че снасям яйца, а още повече тук, върху тревата.
Ала в този момент нещо изкрещя, скакалецът рече „хоп-ла“ и изчезна. Мая остана като попарена. Той хвръкна, без да си отвори крилете. На Мая се стори, че той се изви в такава опасна дъга, че беше цяло безумие да се направи.
Но след малко скакалецът пак се върна. Тя не видя, откъде е дошъл, а вече идеше насреща й върху цветето. Той я разглеждаше отзад, отпред — отвсякъде.
— Не, — каза пренебрежително скакалецът — разбира се, че Вие не можете да снасяте. Вие не сте създадена за това. Вие нямате яйчник.
— Какво? — рече Мая. — Нямам яйчник! — И тя се зави с крилото си и се обърна тъй, че той можеше да вижда само лицето й.
— Да, разбира се, това е така; ама внимавайте да н паднете от балкона си, госпожице. Вие навярно сте оса.
Нищо в света не можеше да я нарани по-лошо.
— Ужас! Ужас! — извика тя.
— Хоп-ла! — извика скакалецът и изчезна.
— Тоя нахалник страшно ме ядосва, — каза Мая.
Тя реши да си ходи. Доколкото си спомняше, никой не беше й нанасял такава обида. Да я вземат за оса! Това беше за нея най-големият позор. Да я причислят към тая разбойническа шайка, тия крадци, тия нехранимайковци. Наистина, възмутително е. Ала внезапно скакалецът пак се появи.
— Госпожице, — извика той и бавно се извърна. Задните му дълги крака бяха се спрели като стрелки на часовник, когато показва 6 ч. и 25 минути.
— Госпожице, извинете, че от време на време пресичам разговора. Ала внезапно нещо ме сграбчва. А трябва да подскачам, да скачам накрай света, дето и да бъде. Вие можете ли да скачате?
Той разчекна устата си чак до ушите си и се хилеше на Мая. Нямаше какво да прави, и тя се разсмя.
— Нали? — каза скакалецът и кимна ободрително.
— Кой сте Вие? — запита Мая. — Ужасно ме нервирате.
— Всички ме знаят, — рече зеленото чудовище и широко и озъбено се усмихна, както Мая никога не беше виждала. Тя не можеше да различи кога този чудак говори сериозно и кога се шегува.
— Аз съм още нова в тоя край, иначе сигурно щях да Ви позная. Моля, вземете си бележка, че родът ми е пчелите, затова не мога да бъда оса.
— Ах, Господи, — рече скакалецът, — това е все едно.
Мая едва можеше да говори от вълнение.
— Вие сте невъзпитан! — изрече тя насила. — Поразгледайте някоя оса най-първо!
— Защо ли? — отговори зеленото чудовище. — Как полза за мене от тая разлика, която съществува са във Вашето въображение. Вие хвърчите във въздуха, жилите, ала не можете да скачате. И осите също. Къде тогава разликата?
„Хоп-ла“ и изчезна.
— Сега вече ще хвръкна, — мислеше си Мая. Но скакалецът отново се яви.
— Госпожице, — извика той, — утре в градината на отец Черногрешник има надпреварвания. Искате ли безплатен билет? Жена ми разполага с два. За една мила дума ще отстъпи единия. Надявам се да спечеля първенството.
— Съвсем не ме интересуват такива скачания. Който хвърчи, има по-високи интереси.
Скакалецът тъй се озъби, сякаш се чу как го направи.
— Да не се мислите за нещо, госпожице. Повечето животни хвърчат, ала да скачат могат само малцина. Вие нямате верен поглед за света. И хората дори се стремят към високи и изящни скокове. Наскоро видях отец Черногрешник. Той подскочи цял метър, само и само да се издокара пред една малка змия, която искаше да му препречи пътя. Презрението му към всичко, което не може да скача, беше толкова голямо, че захвърли лулата си, без която никой свещеник не може. Разбирате ли тая негова амбиция? Аз познавам скакалци от моя род, които скачат триста пъти по-високо, отколкото е тяхната големина. Вие сте смаяна и не можете нито дума да продумвате. Сигурно съжалявате в себе си за всичко, което току-що казахте и което бяхте готови още да твърдите. Триста пъти повече от височината си! Кое животно може да направи това? Дори най-голямото животно на света, слонът, не може да направи такъв скок. Е? Сега млъкнахте. На, не Ви ли казах, че ще млъкнете?