Малката Мая изписка от ужас. Тя разбра какво се е случило и къде се намира. Тя беше в мрежата на паяк. Нейният плач и вик закънтя ясно и страшно в тихата лятна околност, всред която слънцето блестеше по златнозелените листа и дето тук-там прелитаха насекоми и птици. Съвсем близо се носеше мирис от ясмин. Там искаше тя да отиде, но с нея беше свършено. Малка синкава пеперуда с кафяви точици, които блестяха като мед по крилете й, прилетя близо до Мая.
— Ах, бедната! — извика тя, когато чу воплите на Мая и видя безнадеждно да се мъчи в мрежата на паяка. — Да Ви даде Бог лека смърт, мила. С нищо не мога да Ви помогна. И мене очаква това, може би, тая нощ. Но засега ми е хубаво. Сбогом, не забравяйте слънцето в дълбокия си смъртен сън!
И тя се залюля нататък, омаяна от цветя, слънце и от радостта на своя живот. От очите на малката Мая покапаха сълзи. Тя загуби равновесие и присъствие на духа. Заблъска на вси страни обвързаните си криле и крачка, записка, забръмча високо, колкото можеше, и молеше за помощ, без да знае кого. При това тя се омотаваше все по-здраво в мрежата. И спомни си сега, всред големия страх, думите на Касандра: „Пази се от мрежата на паяка — там ни чака най-страшната смърт. Той е безсърдечен и коварен и никого не пуща“.
Страхът пред смъртта я отчая. Тя напъна сетни сили и макар да чувствуваше, че сякаш къса някакво дълго, здраво въже, на което виси мрежата, все пак досети страшната измама на паяковата мрежа: да става по-опасна, колкото повече се движи жертвата в нея.
Изтощена, Мая за миг се отпусна. Тогава под голям къпинов лист, съвсем близо, тя зърна паяка. Голямото чудовище стоеше мълчаливо и неподвижно под листа, готово да се нахвърли. Нейният ужас не можеше да се опише. Паякът гледаше малката Мая със зли, искрящи очи, със злобно търпение и заплашително хладнокръвие.
Тя изпищя. Струваше й се, че никога не е изкрещявала тъй изплашено. Самата смърт не можеше да изглежда по-грозна от това кафяво, космато чудовище със страшни зъби и високи крака, между които тромавото тяло стоеше като на столче. Сега паякът ще нападне малката Мая и нейният живот ще се свърши.
Страшен бяс, какъвто никога не беше изпитвала, обхвана Мая. Тя нададе висок, гневен вик за бой; вик, който познаваха всички животни и се страхуваха от него. Тя забрави страха и мъката и само едно я вълнуваше: да продаде живота си колкото се може по-скъпо.
— За Вашето лукавство ще заплатите със смъртта си, — изкряска тя на паяка. — Опитайте се само да ме убиете и ще видите какво може да направи една пчела!
Паякът не се мръдна. Това беше, наистина, много неприятно и можеше да изплаши и по-големи животни от Мая.
Със силата на своя гняв тя направи последно отчаяно усилие. Прас! И под нея един дълъг конец, който придържаше мрежата от едната страна, се скъса. Той беше приготвен, сигурно, за по-малки комари или мухи, а не и за големи насекоми като пчелите. Но Мая се омота още по здраво.
Тогава паякът се плъзна няколко стъпки по-близо. Приближи се до Мая по един конец, като се държеше с крака тъй, че тялото му висна надолу.
— Да не мислите да ми разкъсвате мрежата? — каза той с прегракнал глас. — Какво търсите тук? Малко ли е широк светът? Какво Ви пречи един мирен самотник?
Малката Мая не очакваше това. Не, никога!
— Сбърках, — извика тя и потрепера от щастие и надежда. — За съжаление, аз не забелязах мрежата Ви и се впримчих. Ах, простете ми!
Паякът се приближи още.
— Вие сте една незначителна, писклива личност — каза той и се прихвана първо с единия крак, а после с другия.
Конецът се люлееше. Беше чудно, как толкова слаб конец можеше да държи големия паяк.
— Ах, помогнете ми да изляза! — замоли се Мая. — Ще Ви се отблагодаря колкото мога по-добре.
— Затова съм и дошъл, — каза паякът и се засмя някак особено.
Но макар и усмихнат, той изглеждаше подъл и лош.
— С люшкането си ще ми развалите цялата мрежа. Стойте мирно и ще Ви освободя.
— Благодаря Ви много, много — извика Мая.
Паякът се приближи съвсем близо до нея. Прегледа, дали беше замотана добре.
— Как сте с жилото? — попита той.
Да, той изглеждаше лош и отвратителен. Мая потрепера от ужас при мисълта, че иска да я докосне. Но тя каза приветливо:
— Не се грижете за жилото ми! Аз ще го прибера и никой няма да се нарани от него.
— Моля, — отвърна паякът. — Мирувайте! Жалко е, наистина, за мрежата ми.
Малката Мая се усмири. Внезапно тя усети, че се върти непрекъснато на едно място. Свят й се зави. Почувства нужда да притвори очи и й прилоша. Но какво стана? Ужасена, тя отвори очи. Още по-здраво се видя омотана в нови лепкави конци, които паякът, изглежда, е имал със себе си.