— Аз съм един нещастник, — отвърна паякът.
— Това не е важно, — изохка Курт. — А сега — махайте се!
Паякът хвърли на Курт поглед, пълен с омраза и злоба, после погледна мрежата си и се замисли. Той бавно пропълзя назад — и тихо, и ядосано ругаеше. Против бронята на Курт не помагаше никакво хапене, нито жилене.
С негодувание срещу грубата сила и несправедливостите, паякът се скри зад един увехнал лист, отдето можеше да вижда мрежата си.
А долу Курт довършваше освобождението на малката Мая. Той разкъса паяжината и освободи крилете я крачката й — останалото извърши сама. Радостна и щастлива, тя започна да се почиства, макар и малко бавно, защото беше отмаляла от страх и все още трепереше.
— Трябва да забравите всичко, — каза Курт, — и тогава ще спрат тръпките Ви. Опитайте, дали можете да хвърчите.
Мая се повдигна с тихо бръмчене — вървеше отлично. Тя видя, за голяма своя радост, че не беше никъде ранена. Хвръкна бавно до ясминовия храст, пи жадно от ароматния меден сок, който се намираше там в изобилие и се върна при Курт. Той беше зарязал къпината и седеше на тревата.
— Благодаря Ви от все сърце, — каза Мая, дълбоко развълнувана от щастие, че е отново свободна.
— Много трябва да ми се благодари, — промълви Курт, но аз съм такъв винаги. Хвръкнете сега! Съветвам Ви да си легнете рано тая вечер, и да спите на ухото си. Далече ли е Вашата къща?
— Не, — отговори Мая, — няколко минути оттук. Аз живея в буковата гора. Сбогом, Курт, никога няма да Ви забравя! През целия си живот няма да Ви забравя!
ДЪРВЕСНИЦАТА И ПЕПЕРУДАТА
Пленничеството у паяка накара малката Мая доста да се позамисли. Тя реши да се пази и за в бъдеще да не се спуща тъй бързо навсякъде. Касандра я учеше да бъде внимателна пред опасностите, които заплашват пчелите, и тя имаше право — светът е голям, а възможностите — много. Малката Мая мислеше над това вечер, когато здрачът падаше над земята и тя оставаше сама. Но при изгрев слънце, както винаги, пчелицата забравяше половината от своя страх и, увлечена от жаждата за приключения, спущаше се отново в пъстрия въртеж на живота.
Един ден тя срещна в малиновия храст някакво чудно същество. То беше ъглесто и сплеснато. На гръбния си щит, защото не можеше да се каже дали това бяха криле или не, то имаше някакви красиви белези. Странното малко чудовище стоеше неподвижно, с полузатворени очи, в сянката на един лист. То изглеждаше замислено. Наоколо ухаеше малината.
Мая поиска да узнае какво е това животно. Хвръкна съвсем близо, кацна на един съседен лист и поздрави. Непознатият не отговори.
— Вий, — извика Мая и бутна листа, който се залюля. Сплеснатата животинка бавно отвори едното си око, погледна Мая и каза:
— Пчела. Нищо ново — пчели много! И отново затвори окото си.
— Каква е особена, — помисли Мая и реши да опознае непознатата. Тя събуди любопитството й. Както хората, които не ни обръщат внимание, Мая се опита да я подмами с малко мед.
— Аз имам много, — каза тя, — смея ли да Ви предложа малко?
Непознатата отвори окото си и погледна Мая в очакване. Какво ли ще каже сега? — помисли си тя. Не се чу никакъв отговор — само окото се затвори отново. Непознатата остана неподвижна, така прилепнала о листа, чЕ от нозете не се виждаше нищо. Можеше да се помисли, че някой я притисна с пръста тъй, че е останала там сплесната.
Мая разбра, че непознатата не й обръща внимание. Но тя не желаеше да я прогонят тъй неучтиво, още по-малко преди да постигне целта си. То щеше да бъде същинско падение, а тя не можеше да го изживее.
— Коя сте Вие? — извика Мая. — Забележете, че насекомите никога не отказват да приемат поздрав, особено, ако той е изпратен от пчела.
Непознатата не продума, нито мръдна дори. Не отвори и окото си.
— Това животинче е болно, — помисли Мая, — затова стои на сянка. Колко е лошо да си болен в такъв хубав ден.
Тя прилетя на листа, съвсем близо до непознатата. — Миличка, — обърна се Мая приятелски — какво Ви е?
Сега непознатото животинче, сякаш тласкано от невидима ръка, започна да се отдръпва по много особен начин.
— Тя няма крака, — помисли Мая, — затова е така огорчена.
Животинчето се хвана за дръжката на листа. Сега Мая видя смаяна, че то беше оставило по следите си някакви малки кафяви капчици.
Колко красиво! — помисли тя, но внезапно някаква неприятна миризма, която идеше от кафявите капки, напои въздуха. Пчелата почти се замая: така силна и противна беше миризмата. Бързо тя хвръкна нагоре, кацна на една малина и запуши носа си, като се тресеше от нервност и отвращение.