— Ах, чудесно! — извика Мая. — И аз бих излязла от цветето. Трябва да е чудно хубаво да изпълниш най-силното желание на другиго.
Малката пчела не вярваше, че тя е първото същество, което елфът срещна, когато излезе от цветето.
— А после, — попита тя, — трябва ли да умреш после? Елфът наведе глава, но не беше печален.
— Ние виждаме и утринната зора, — каза той. — Но падне ли роса, нежният воал, който виси над тревата, ни отвлича в полето. Не си ли виждала тоя воал често да блести, сякаш има скрита светлина в себе си? Това са елфите, техните криле и дрехи. И щом изгрее зората, ние се превръщаме в росни капки. Ние биваме поглъщани от цветовете на нашите цветя и след време пак излизаме от цветните чашки като елфи.
— Бил ли си по-рано друг елф? — попита задъханата Мая.
Цветният елф приведе глава.
— Да, но аз не помня това. В нашия цветен сън ние забравяме всичко.
— О, чудна е твоята съдба! — извика малката Мая.
— Това е съдбата на всички земни същества, — каза елфът. — Вгледай се само добре! Дори ако те не се събуждаха от своя смъртен сън в цветя. Но затова няма защо да приказваме днес.
— О, аз съм щастлива! — зарадва се Мая. — Нямаш ли някое желание? — попита елфът. — Не знаеш ли, че си първото същество, което срещнах, и че трябва да изпълня най-съкровеното ти желание.
— На мене ли? — извика Мая — Но аз съм пчела. Това е много голяма радост за мене. Аз не заслужавам да бъдете толкова добър към мене.
— Доброто и хубавото никой не го заслужава — каза елфът. — То идва при нас като слънчевата светлина.
Сърцето на Мая лудо туптеше. О, тя отдавна имаше горещо желание, но не смееше да го изрази. Изглежда, че елфът го знаеше защото се подсмиваше. Пред него нищо не можеше да се премълчи.
— Е? — попита той и поглади косите на своето чисто чело.
— Бих искала да науча кога хората са най-хубави, — каза малката Мая горещо и бързо.
Тя се страхуваше да не чуе, че такова голямо желание не би могло да бъде изпълнено.
Но елфът се повдигна важно и спокойно и очите му добиха блясък на увереност. Той взе ръката на Мая, която трепереше, и каза:
— Ела, ще полетим заедно! Твоето желание ще бъде изпълнено.
ПЪТУВАНЕТО С ЕЛФА
И така, цветният дух и малката Мая полетяха в лятната нощ през цъфналите цветя. Когато минаваха над извора, бялото огледално отражение на елфа блесна във водата, сякаш звезда падна в нея.
С какво голямо щастие се довери малката Мая на това мило същество!
С удоволствие тя би го попитала и за много други! работи, но не смееше. Тя разбираше, че елфът беше й услужил доста много.
Когато минаваха над една алея с високи тополи, над тях прошумоля една тъмна пеперуда, голяма и силна като птица. Тя им пресече пътя. Елфът й извика:
— Моля, почакай една минута!
Мая се учуди на готовността, с която черната пеперуда го послуша. Те кацнаха на една топола. До тях, в лунната светлина, шумяха листата, а далече в нощната тишина се виждаше цялата околност. Пеперудата кацна срещу Мая. Тя повдигна бавно широките си криле и леко ги наведе отново, сякаш искаше да повее някому. Мая видя напреко върху тях, яркосини, широки бразди. Черната глава на пеперудата беше обвита като в тъмно кадифе, а на лицето й горяха две черни очи, като че ли имаше някаква особена тайнствена маска. Колко чудни бяха животните на нощта! На Мая се струваше, че сънува най-странния сън през живота си.
— Вие сте много красива, — каза тя на непознатата — наистина сте красива.
Мая беше препълнена с радост.
— Кой е с тебе? — обърна се нощната пеперуда към елфа.
— Пчела, — отговори елфът. — Срещнах я, когато излизах от цветната чашка.
Изглежда, че пеперудата знаеше какво значи това, защото тя погледна Мая по-отблизу, с малко завистлив поглед, и кимна важно и замислено. После каза тихо:
— Щастлива сте Вие…
— Наскърбява ли Ви това? — запита Мая сърдечно. Пеперудата поклати глава.
— О, не, — каза приятелски тя и тъй мило я погледна, като че ли беше готова да се сприятели с нея. Но пеперудата беше много голяма за такава дружба.
Елфът попита пеперудата дали прилепът се е прибрал вече.
— О, да, — отговори пеперудата — отдавна! Питаш ме за спътницата си, нали? — добави тя.
Елфът кимна. Мая искаше да узнае какво е това прилеп, но като че ли елфът бързаше. С мило безпокойство той отхвърли блестящите си коси назад.
— Нощта е къса — каза той. — Хайде, Мая, да бързаме!