По полето тя видя светлите блясъци на утринната мъгла и помисли за цветните елфи. Те са намерили там утешени и блажени, своята ранна смърт.
Това изпълни сърцето й отново с надежда. Страхът й изчезна. Нека нейните близки да я изгонят заради бягството, нека царицата я накаже, само народът й да се спаси от нещастието, което го заплашва.
До дългите каменни стени вече блещукаше синята елха, която пазеше пчелите от западния вятър, и светеха познатите изходи — червените, сините и зелените порти на нейното отечество. Сърцето й заби така лудо, че й се стори като че ли се задъхва. Но тя издържа и се спусна право към входа на червената врата, която водеше при пчелите и царицата.
Когато Мая кацна на дъсчицата пред вратата, двамата пазачи й препречиха пътя и веднага я хванаха. От вълнение Мая не можа даже да проговори. Пазачите се приготвиха да я убият. На пчелите, под страх от смъртно наказание, е забранено да влизат в чужд град, без позволение от царицата.
— Назад! — извика един от пазачите и я тласна грубо пред себе си. — Да не си полудяла? Ако не се махнеш веднага, свършено е с тебе.
И, като се обърна към другия пазач, добави:
— Случвало ли ти се е някога такова нещо, при това на разсъмване?
Тогава Мая изрече условната дума на своя народ, по която пчелите разпознават близките си. И пазачите я пуснаха веднага.
— Как така? — извикаха те. — Ти си от нашите, а ние не те познаваме?
— Пуснете ме при царицата, — изстена малката Мая. — Веднага, бързо, че голямо нещастие иде!
Пазачите се противяха още. Те не бяха разбрали какво става.
— Царицата не може да бъде събудена преди изгрев слънце, — каза един от тях.
Мая изписка високо и мъчително. Никога двамата пазачи не бяха чували пчела да крещи така.
— Тогава царицата може да не се събуди никога! Смъртта върви по стъпките ми.
И тя, гневно и диво, добави:
— Вие трябва да ме заведете при царицата!
Двамата пазачи, съвършено изплашени и дълбоко развълнувани, я послушаха.
Сега всички забързаха през задушните познати улици и входове, които Мая виждаше пак. И, докато възбуждението и бързането подкосяваха силите й, сърцето й премаляваше от болка.
— Аз съм пак в къщи! — заекна тя с побледнели устни. В приемната зала на царицата тя изгуби съзнание.
Един от пазачите я подкрепи, а другият избърза с необикновената новина в спалнята на царицата. Двамата вече разбраха, че се е случило нещо извънредно. Пратеникът изтича бързо, колкото можеше.
Първите работнички на восък бяха вече станали. Тук-таме главички любопитно надзъртаха през входовете. Новината за необикновеното посещение бързо се разпространи.
Двама офицери излязоха от стаята на царицата. Мая ги позна веднага. Мълчаливи и сериозни, те се изправиха до вратата. Царицата ей-сега щеше да се яви.
Тя дойде без свитата си. Само две слугини и нейните пазители я придружаваха. Когато видя Мая, царицата избърза към нея. Нейната строгост и въздържаност се пречупиха пред лошото състояние и голямото вълнение на малката пчела.
— Важна новина ли ми носиш? — запита тя спокойно.
— Коя си ти?
Мая не можеше веднага да говори. Най-сетне с мъка произнесе:
— Стършелите!
Царицата побледня, но се показа твърда. Това успокои малко Мая.
— Всемогъща царице, — извика тя, — прости, че не спазвам задълженията, които изискват твоето величие и сан! По-късно ще ти кажа какво съм сторила и за какво се разкайвам от сърце. Тая нощ, като по чудо, се избавих от пленничество при стършелите. Последното, което чух от тях, е решението им, днес, в утринния здрач, да нападнат и разграбят царството ни.
Не може да се опише ужасът, който произведоха у всички присъствуващи тия думи на малката Мая. Двете прислужнички на царицата почнаха високо да ридаят, а офицерите при вратата, бледи от ужас, едва се сдържаха да не полетят и вдигнат тревога. Придружителят каза: „Боже Господи!“ — и се завъртя около себе си, сякаш искаше да се огледа едновременно на всички страни.
Беше наистина чудно, с какво спокойствие и сила царицата изслуша страшната новина. Тя се поизтегли напред и стоежът й доби нещо, което изплаши всички, а същевременно им вдъхна голямо доверие. Малката Мая трепереше от вълнение. Тя не вярваше, че някога ще види нещо по-значително от всичко, което ставаше сега.
Царицата кимна на офицерите отстрани и ясно и високо им каза нещо. Мая чу следните думи:
— Давам ви минута срок, да изпълните заповедта ми. Ако закъснеете, ще отговаряте с главите си.
Но двамата офицери нямаха нужда да бъдат възпламенени. Те лудо се спуснаха. Да ти е драго да ги гледаш!
— О, моя повелителко! — каза малката Мая. Тогава царицата се приведе над нея и малката Мая видя за миг лицето на своята царица, мило и изпълнено с любов.