— Хвала ти! — каза тя на Мая. — Ти спаси всички ни. Каквото и да си сторила преди — сега хиляди пъти го изкупваш с добро. Но иди си почини, сърчице мое, изглеждаш измъчена, а ръцете ти треперят!
— Аз искам да умра за тебе! — извика Мая. Царицата отвърна:
— Не се грижи вече за нас! Всред хилядите, които живеят в града, няма нито един, който не би дал живота си за доброто на другите. Ти можеш спокойно да си легнеш.
Тя се наведе и целуна Мая по челото. След това даде знак на свитата си и й заповяда да се грижи за спокойствието на малката пчела.
Безволна и щастлива, Мая се остави да я отведат. Тя мислеше, че животът не може да й даде вече нищо по-хубаво. Като в сън, тя чу някъде отдалеко високият знак за тревога. Видя да се притискат около вратаря на двореца сановници. По-късно долови някакъв глух тънтеж, който се носеше далече нататък, и целият кошер затрепера.
— Войниците! Нашите войници! — пошепнаха слугините до нея.
Последното, което позвънтя в тишината на малката стая, дето слугините я бяха отвели да спи, бяха маршовите стъпки на войските, които минаваха края вратата. Чу се ясна команда, която прозвуча радостно и уверено, и в съня си Мая долови, като че ли отдалече, старата войнишка песен на пчелите:
СРАЖЕНИЕТО
В царството на пчелите владееше страшно вълнение. Дори и в деня на революцията безпокойствието не е било тъй голямо. Кошерът шумеше. Нямаше пчела, която да не бе обзета от свещен гняв и горещо желание да даде с всички сили отпор на стария смъртен враг. Но в кошера не настъпи нито смут, нито безредица. Полковете се събираха бързо. Всеки знаеше длъжността си и намираше начин да бъде полезен.
Ето че часът беше настъпил. При зова на царицата доброволците пристъпиха напред. Те трябваше първи да поемат защитата на входа. Навреме пристигнаха и разузнавачите. Те съобщиха, че стършелите наближават. Със спокойна сериозност, бледи от гордост, първите войници заеха входа в три сключени редици. Всички мълчаха. Настана мъртва тишина. От дъното се чуваха само тихите заповеди на офицерите, които образуваха резервите. Сякаш целият кошер спеше. А до вратата, тихо и трескаво, работеха няколко десетки работнички. Те бяха получили заповед да стесняват входа с восък. В няколко минути, като по чудо, бяха издигнати две дебели, восъчни стени, които и най-здравите стършели не биха могли да разрушат за късо време. Отворът за излизане беше намален наполовина.
Царицата стоеше точно в средата, отдето най-добре можеше да се наблюдава борбата. Нейните пазители бързо прелитаха в разни посоки. Ето го и третия разузнавач! Той беше много изморен. Падна съвсем ниско пред краката на царицата и развълнувано извика:
— Аз съм последният от разузнавачите — другите са мъртви.
— Къде са стършелите? — запита царицата.
— При липите, — извика той и заекна в смъртен страх. — Чуй, чуй! Въздухът шуми от крилете на великаните.
Но всъщност не се чуваше нищо. Пратеникът беше само изплашен. Той мислеше, че го преследват още.
— Колко са те? — попита строго царицата. — Говори по-тихо!
— Преброих четиридесет, — пошепна разузнавачът. Царицата се ужаси от силата на неприятеля. Все с висок глас и увереност каза:
— Никой от тях не ще види вече родината си.
Думите на царицата подействуваха на войниците и офицерите като някакво страшно предсказание за нещастието на неприятеля. Това подсили тяхната храброст.
Но, когато навън, из тихия утринен въздух, се разнесе отначало тихо, а след туй все по-ясно и по-ясно, остро и неприятно бръмчене, входът беше вече задръстен и всички съвсем ясно доловиха ужасния глас на тия най-страшни разбойници и убийци всред насекомите: лицата на малките смели пчели побледняха, сякаш мъртъв лъч освети техните гъсти редици. Те се погледнаха една друга в очите и видяха пред себе си смъртта. Първите от тях вече знаеха, че само след миг ще паднат убити в името на родината и за нейна чест.
Тогава гръмна, спокоен и ясен, гласът на царицата:
— Един след друг разбойниците да навлезат! Тогава първите наши редици да се нахвърлят срещу тях, а задните да задръстят входа. Така ние ще разкъсаме силите на неприятеля. Бъдете нащрек, вие, първите! От вашата сила и смелост зависи съдбата на държавата. Но не се плашете! В тъмнината врагът не ще забележи засадата и, докато навлиза спокойно…
Но тя не можа да се доизкаже. На вратата се появи първият разбойник. Неговите пипала душеха и внимателно напипваха. Щипците му се отваряха и затваряха. Беше тъй страшно, че някому можеше да се смрази кръвта. Сетне голямото пъстро тяло се провря със своите силни криле. Бронята блесна отвън. Всред пчелите се забеляза трепет и вълнение. Но не се чу никакъв звук.