— Щъркелът скоро ще Ви намери, — извиках й аз, преди да хвръкна оттам.
— Бедната жаба! — каза малката Мая.
— Моля, моля, — каза водното конче, не без възмущение — Вие отивате много далече. Да съжалявате една жаба, значи да отрежете собствените си крила. Вие сте съвсем незначителна, както виждам.
— Възможно е, — отвърна Мая, — но става ми тежко, като виждам някой да страда.
— О, — утеши я Шнук, — това е от младост, Вие ще се научите — само станете моя приятелка. Но аз трябва да се преместя на слънце. Тук е много хладно. Сбогом!
Той скръцна леко и хиляди светли бои блеснаха — ясни, нежни багри, като лееща се вода, като прозрачни скъпоценни камъни. Шнук се промъкна през зелените стъбълца на тръстиката и прехвръкна над водата. Мая го чу как запя в утринното слънце. Тя слушаше нежната музика, която напомняше тъжната сладост на народната песен. Сърцето на малката Мая пригласяше весело и тъжно едновременно. Песента идеше към нея:
— Чуй песента на водното конче! — извика една бяла пеперуда на своя другар.
Те прехвръкнаха близо до Мая, през сияещата синина на хубавия ден. Тогава малката пчела разпери крилцата си и с леко бръмчение поздрави сребърното езеро за сбогом и полетя.
ИФИ И КУРТ
На другия ден малката Мая се пробуди в чашката на едно синьо звънче. Тя чу как въздухът се изпълни с нежно, леко шумоление и усети, че цветето се движи сякаш от малки невидими удари. През отворената му чашка нахлуваше влажен мирис на трева и пръст. Беше много влажно.
Мая боязливо взе малко цветен прашец от жълтите тичинки на цветето, направи грижливо сутринния си тоалет и се отправи внимателно, стъпка по стъпка, към най-външния ръб на висящата чашка. Тя видя, че вали. Нежен хладен дъждец леко шумолеше и покриваше всичко наоколо с милиони светли сребърни бисери. Те трептяха по листата и цветята. Свличаха се по тясната зелена пътека на стъбълцата, падаха в тревата и освежаваха черната земя.
Мая гледаше с голямо учудване на тая промяна в света. Беше първият дъжд, който тя виждаше в младия си живот. При все че това много й хареса и я правеше щастлива, тя се позагрижи малко, защото си спомни за предупреждението на Касандра, — никога да не хвърчи на дъжда. Тя разбра, че ще й бъде трудно да движи крилцата си при такъв порой от капки, а и от студа й ставаше неприятно. Тогава й домъчня за спокойния слънчев блясък, който караше всичко живо да се чувствува весело и безгрижно.
Трябва да е било много рано, защото животът в тревата под нея едва сега започваше. Мая беше добре скрита под синьото звънче и можеше да вижда движението по земята. То я накара за минута да забрави скръбта и мъката за родния дом, промъкнали се в сърцето й. Колко е забавно да си високо и на безопасно място, да наблюдаваш живота и движенията на буболечките в тревата. Но постепенно мислите й отлетяха пак към напуснатата родина, към прибежището и към истинската задруга на кошера. Те сега са там, една до друга, радват се на деня, отреден за почивка, поправят тук-там восъчните клетки или хранят малките какавиди. Когато вали, в кошера е спокойно и приветливо. Само от време на време изхвръкват вестоносци, гледат какво е времето и отде иде вятърът. Царицата снове из царството от етаж в етаж, опитва всичко, хвали или хули, снася тук-там по някое яйце и всички се чувствуват щастливи от нейното царско присъствие. Колко е щастлив оня, който се удостои с неин поглед или похвална дума! Понякога тя ще погали любезно по главата малките пчели, които току-що започват работа, и ще ги разпитва за техния живот.
Ах, колко хубаво би било да е всред тях, да знае, че я почитат, и да се радва на силната закрила на задругата! Тук, в това самотно и отстранено място, тя е в опасност и трепери. Ами ако не спре дъждът, какво ще прави и как ще се изхрани? В звънчето нямаше меден сок, а цветният прашец беше много малко. Тя за пръв път почувствува колко е необходимо слънцето за нейния скитнически живот.
Ако нямаше слънчева топлина, никой не би бил лекомислен. Но щом си спомва за слънчевата топлина, веднага я изпълва радост и скрита гордост, че е била толкова смела да започне самостоятелен живот. Какво ли не видя и изпита през късото време на своето странствуване! Другите нямаха понятие за това. Опитът е най-голямото богатство и заслужава жертвите.