Жул Верн
Приключенията на трима руси и трима англичани
Глава 1
По бреговете на Оранжевата река
На 27 януари 1854 година двама мъже се бяха излегнали под една грамадна плачеща върба и приказваха, като не сваляха очи от Оранжевата река. Тази река, наричана от холандците Гротривер и от хотентотите Гариеп, по големина се равнява на африканските реки Нил, Нигер и Замбези. По нея има прагове и водопади. Александър, Бърчил и Томсън, които са изследвали тази река, възторжено описват прозрачността на водата й и живописността на бреговете й.
На това място, гдето се бяха разположили двамата мъже, край планината на Йоркския дук, реката представя рядко хубава гледка: непристъпни скали, грамадни камъни, вкаменени дървета, дълбоки пещери, непроходими гори, неосквернени от брадва — всичко това образува чудесна картина, като фон на която служат Гариепските планини. На това място реката се стеснява и изведнъж пада от четиристотин стъпки височина. И цялата водна маса шуми и бучи, промъква се между зелени клони, святка между скалите и с тътнеж пада, като дига облаци от водни пари, които блестят с всичките седем цвята на дъгата. А наоколо се чува оглушителен шум и рев, повтарян от ехото на долините.
Единият от двамата мъже, които се намираха тука навярно за изследване, не обръщаше никакво внимание на околните хубости. Той беше бушменски ловец с живи очи, бързи движения и представляваше истински образец на това племе, което прекарва живота си в скитане по горите. Самата дума „бушмен“ е английска, произлизаща от холандски, и буквално означава „горски човек“. Това е общото име за всички скитнически племена на северозапад от Капската земя. Целият живот на тези племена минава в скитничество, в лов и в ограбване чифлиците на колонистите, които са изтласкали бушмените във вътрешността на страната, в съвсем безплодни местности.
Нашият бушмен, на около четиридесет години, беше висок и имаше силна мускулатура. Тялото му издаваше напрежение дори и през време на почивката. В движенията му проличаваше свобода, непринуденост и енергия, която е изпълвала „Кожения чорап“, героя на канадските прерии. В него липсваше само спокойствието на куперовия герой, което се забелязваше по постоянно изменящия се израз на лицето му. Нашият бушмен, обаче, не беше такъв дивак, както съплеменниците му — древните сакаси. Роден от баща англичанин и майка хотентотка, той беше умствено съвсем развит човек и говореше добре езика им. Облеклото му, наполовина хотентотско, наполовина европейско, се състоеше от червена фланелена риза, палто и панталон от кожа на антилопа и обуща от кожа на дива котка. На шията на ловеца висеше торба, в която имаше нож, тютюн и лула. Нещо като таке от овнешка кожа покриваше главата му, пояс стягаше кръста му, на ръцете си имаше гривни от слонова кост, а от раменете до колената падаше плащ от тигрова кожа. Едно куче от местна порода спеше до него. Бушменът бързо пушеше костената лула и явно проявяваше нетърпение.
— Успокойте се, Мокуме — обърна се към него спътникът му. — Вие навярно сте най-нетърпеливият човек, когато не сте на лов. Разберете, скъпи другарю, че ние с вас нищо не можем да направим. Онези, които очакваме, рано или късно, днес или утре, ще дойдат.
Другарят на бушмена беше млад човек на двадесет и пет — двадесет и шест години, пълна противоположност на ловеца. Във всичките му движения личеше спокойствие. По външния му вид лесно можеше да се познае веднага, че е англичанин. Облеклото му беше чисто градско и по всичко личеше, че не му е присъщ скитническия живот. Той имаше вид на гражданин, заблуден в тази местност. Гледайки го, човек неволно би потърсил перо на ухото му, като у някой чиновник.
Всъщност този млад човек беше известния учен Уйлям Еймери, астроном, който беше причислен към Капската обсерватория и бе вече обогатил науката.
Тук, в пустинята на Южна Африка, на няколко мили от Каптаун, младият учен едва сдържаше нетърпението на другаря си.
— Господин Еймери — отговори му ловецът на добър английски език, — ето вече осем дена стават, откак се намираме при Моргедския водопад на Оранжевата река, а аз не помня някой от семейството ми да е оставал на едно място цели осем дена. Вие забравяте, че ние сме скитници и че нашите крака трябва да се движат.
— Приятелю мой, Мокуме — възрази астрономът, — онези, които очакваме, идат от Англия, и ние трябва да ги извиним, ако са закъснели. Трябва да се държи сметка за разстоянията, за пречките, които може да срещнат при изкачването си срещу течението на Оранжевата река, с една дума — за хилядите мъчнотии, които могат да се срещнат. На нас ни е поръчано да приготвим всичко за изследване на Южна Африка и при Моргедския водопад да чакаме полковник Еверест от Кембриджската обсерватория. Ние сме тука и чакаме. Какво желаете още, уважаеми приятелю?