Този главатар, важен като Матвей Струкс, се приближи до европейците и подръпна носа на всеки от тях. Русите бяха сериозни, но англичаните не се показаха толкова сдържани. Този обред означаваше, че беше готов да окаже гостоприемство на европейците.
Като свърши тази церемония, Мулибахам си отиде, без да каже нито дума.
— Сега, без да губим време нека се заловим за работа — каза полковник Еверест.
И те се заловиха за работа, без да губят време, но все пак преди първите числа на март не можаха да бъдат готови. Но такива бяха пресмятанията и на полковник Еверест, като се вземеше предвид, че по това време дъждовете ще спрат и в различните пукнатини на почвата водата ще се запази.
Тръгването беше определено за 2 март. На тази дата всичко беше готово. Членовете на експедицията се сбогуваха с мисионерите и заминаха в седем часа сутринта.
— Къде отиваме, господин полковник? — попита Уйлям Еймери.
— Направо, господин Еймери докато намерим удобно място за основа.
В осем часа сутринта пътешествениците преминаха хълмовете. Веднага след това пред тях се откри пустинята с всичките й опасности.
Глава 6
Гдето свършва познанството
Отрядът под командата на бушмена, който се състоеше от сто души, беше издръжлив, трудолюбив и способен на тежки физически лишения. Тези туземци бяха всички бушмени. Някога, преди да дойдат мисионерите, те бяха лъжци, живееха от разбойничество, грабеха неприятелите си през време на сън и ги заколваха. Мисионерите посмекчиха нравите им, но все пак не можаха да ги отучат от грабеж, задигане на добитък и разбойничество по чифлиците.
Десет коли, освен докараната кола от бушмена, караха целия багаж на експедицията. Две от тези коли представляваха цели къщи и заменяха палатки, за построяването на които се губеше време и които не биха били тъй удобни. Тези коли представляваха сухи жилища с покриви от непромокаемо платно. В тях се намираха необходимите мебели и всички тоалетни принадлежности.
В една от тези коли се помещаваха полковник Еверест, сър Джон Мърей и Уйлям Еймери, а в другата — Матвей Струкс, Николай Паландер и Михаил Цорн. Останалите петима руси и петима англичани се бяха настанили в други две коли.
Разглобената шалупа следваше пътешествениците. Тъй като в Южна Африка има много езера, тя можеше да им принесе много услуги.
Останалите коли караха различни неща: оръжие, инструменти, нужни за предполагаемата триангулация, всичко необходимо за изследване за основа и багажа на кервана. От хранителните припаси най-много беше взето пушено месо от антилопи, биволи и слонове, защото такова месо дълго време не се разваля и не изисква сол, която мъчно се намираше. Хляб не бяха взели, като смятаха да го заменят със сърцевината на едно растение, наречено „кафърски хляб“ и с плодове: местни кестени, смокини и фъстъци. Плодовете събираха по пътя, а дивечът бе доставян от ловците на отряда.
Всяка кола се караше от шест вола с дълги крака, високи гърбове и големи рога. За тези първобитни коли, които всъщност не се движеха бързо, пречките по пътя не бяха страшни.
За яздене имаха малки коне от испанска порода, докарани от Южна Америка, много силни и издръжливи. В кервана още се намираха половин дузина домашни „куага“, особен вид мулета с тънки крака и издути хълбоци, които щяха да послужат за превозване на инструментите по такива пътища, където колите не можеха да минават.
Мокум яздеше едно великолепно животно, на което се държеше с чудна ловкост. Това животно беше зебра с необикновено хубава козина на ивици. Високо беше четири фута, а дълго — седем. Това недоверчиво и плашливо животно позволяваше да седи на гърба му само бушменът, който беше можал да го привикне и опитоми. Отстрани тичаха няколко кучета, погрешно наричани „ловджийски хиени“. Те имаха дълги уши и напомняха европейски хрътки.
Такъв беше съставът на кервана. Той бавно се движеше напред. Воловете биваха карани от остените на коларите.
Керванът се беше проточил в дълга линия и представляваше много любопитна гледка.
Къде отиваше тази експедиция?
— Направо! — беше казал полковник Еверест.
И наистина, нито полковникът, нито Матвей Струкс имаха определено място, където да отидат, защото търсеха само арена за геодезични изчисления. На нея трябваше да измерят основата на първия от триъгълниците, с каквато мрежа от триъгълници трябваше да покрият едно протежение от няколко градуса в Южна Африка.
Когато обясняваше на бушмена, какво му е потребно, полковник Еверест говореше за триъгълници, съседни ъгли, основа, измерване на меридиана и т.н. Бушменът го слуша няколко минути, но най-после изгуби търпение и извика: