Ловецът не намираше това за убедително и ръката му трескаво стискаше винтовката, от която можеше да застреля с конически куршум антилопа или дива котка на разстояние осем-деветстотин ярда. Предишните си отровни стрели бушменът беше заменил с по-съвършеното европейско оръжие.
— Но да не сте се излъгали, господин Еймери? — възрази Мокум. — Наистина ли при Моргед и в края на януари ви е определено това свиждане?
— Да, приятелю мой — спокойно отвърна Уйлям Еймери, — ето и писмото на г-н Ейри, директор на Гринвичката обсерватория, което може да служи за доказателство, че не съм се излъгал.
Бушменът взе писмото, което му даде спътникът му, повъртя го, обърна го като човек, който не умее да чете и го върна.
— Повторете ми пак — каза той, — какво е разказано на тази нашарена хартийка.
Младият учен, който притежаваше необикновено търпение, за двадесети път почна да предава на приятеля си ловец съдържанието на писмото.
През последните дни на миналата година Уйлям Еймери беше получил това писмо, което му съобщаваше за скорошното пристигане на полковник Еверест с една комисия от учени. Целта на тази комисия, както и плановете й в тази пуста част на Африка, той не знаеше, но беше приготвил всичко необходимо за изхранването на един керван. После, тъй като беше чул за местния ловец, Мокум, който бе придружавал Андерсон по западна Африка, и Ливингстон през първото му пътешествие по езерото Нгами и по водопадите на Замбези, предложи му ръководството на този керван.
След като уреди работата с бушмена, който добре познаваше местността, той тръгна най-после към Моргедския водопад, където трябваше да чака научната комисия. Тази комисия плуваше на британската фрегата Дагуста към устието на Оранжевата река, а сетне трябваше да се изкачи нагоре до водопада.
Еймери и Мокум бяха пристигнали с каруца, която смятаха за необходима при превозването на чужденците и багажа, ако те по Оранжевата река не изобиколят Моргедския водопад.
След като свърши четенето на писмото, което този път добре се запечати в паметта на бушмена, Еймери се приближи заедно с него до края на дълбоката урва, гдето със страшен шум падаше пенливата река. Астрономът се спря. От това високо място се виждаше течението на едно разстояние от няколко мили.
Няколко минути Мокум и приятелят му внимателно гледаха реката, която по-нататък течеше тихо и плавно. По цялата дължина на реката, не се виждаше нито лодка, нито кораб. Беше вече три часа. На това място януари отговаря на нашия юли и слънчевите лъчи, които падаха почти отвесно, нагряваха въздуха до 150 градуса по Фаренхайт на сянка. Без западния вятър, който малко охладяваше тази температура, никой не би могъл да диша, освен един бушмен. Все пак младият учен, твърде слаб, целият кости и нерви, почти не страдаше от това. Гъстите листа на дърветата, които се надвисваха над урвата, ги закриваха от слънчевите лъчи. Нито една птица не оживяваше пустинята през тези горещи часове. Нито едно четириного не напущаше прохладното убежище в храстите и не се показваше на открито. Наоколо беше тихо и само водопадът изпълваше въздуха с рева си.
След като десетина минути наблюдаваха реката Мокум се обърна към Уйлям Еймери, като тупаше широкия си крак от нетърпение. Острите му очи нищо не бяха открили.
— Ами ако тези хора не дойдат? — попита той младия човек.
— Те ще дойдат, храбри ми ловецо — отговори Уйлям Еймери. — Те са хора на думата и ще бъдат точни като астрономи. Но в какво ги укорявате? В писмото е казано, че ще пристигнат в края на януари. Сега сме двадесет и седми и тези господа имат на разположение още четири дни, за да дойдат на време при водопада.
— Ами ако и след четири дни не се явят? — попита бушменът.
— Това ще бъде един случай да изпитаме търпението си, защото ние ще ги чакаме дотогава, докато не се убедим, че съвсем не ще дойдат.
— О боже, наши Ко! — извика бушменът гръмовито. — Както се вижда, вие имате толкова търпение, че можете да дочакате Гариеп да влее водите си в тази бездна!
— Не, приятелю, не! — отвърна Уйлям Еймери без да губи спокойствие. — Трябва само разумът да ръководи всичките ни действия. А какво ни казва той сега? Какво ще стане, ако полковник Еверест и другарите му, измъчени от трудното пътуване, лишени от всичко необходимо, заблудени в тази пустиня, не ни намерят, когато пристигнат най-после на уреченото място? Ние трябва да останем тука, иначе ще бъдем отговорни, ако им се случи някакво нещастие. Освен това, на нас нищо не ни липсва тука. Нашата каруца, която се намира в долината, е великолепно място за нощуване. Храна имаме достатъчно. Природата е великолепна. Удоволствието да прекараме няколко дни в тази възхитителна гора, по брега на тази безподобна река, е съвсем ново нещо за мене! Що се отнася до вас, Мокуме, какво повече можете да желаете? Пернат и четириног дивеч има в изобилие, а вашата пушка ще ни достави храна. Ходете на лов, храбри ми приятелю, убивайте времето, като убивате сърни и биволи. Вървете, добри бушмено!… Аз ще пазя, а краката ви не ще пуснат корени в земята, докато ходите на лов.